Легнах си около четири, но макар тялото ми да бе натежало от тъга, смайване и изтощение, не можах да мигна. Нощта бе изпълнена с непознати шумове — някакъв купон в съседната къща, бълбукането на вода по тръбите, вой на куче, отчаян вик за помощ от някаква жена в далечината и постоянното бръмчене на таксита, които спираха и потегляха. Обаче тук се чувствах в безопасност. Бях щастлива в тази стая. Въздухът пулсираше, наситен с успокоителни миризми и звуци от момчетата на Кийли, а когато първите слънчеви лъчи пронизаха тънките като хартия пердета, аз се завих презглава и се вкопчих в нощта като в догарящ джойнт.
Когато най-сетне се прибрах у дома, татко бе обявил къщата за продан. Беше голяма и просторна викторианска постройка. Пет спални, белфастки мивки, дълбоки, стари чугунени вани и красиво поддържани градини. Продадохме я бързо. Половината от парите отидоха при мама. Тя звъня стотици пъти, докато бях у Джейми, обаче аз не отговорих на обажданията й. Просто не можех. Три-четири пъти я видях да ме чака на спирката, в края на уличката, просто чакаше, чакаше, чакаше. Обръщах се и си тръгвах.
Пренесохме се в новата си къща две седмици преди Коледа, в деня, преди да навърша осемнайсет. Беше съвсем малка къща в редица постройки на Глоувдейл Роуд от другата страна на железопътната линия. Улицата беше сносна, сносна и невзрачна — улица, на която живеят хора като семейство Мейсън. Беше хубава къща. Мразех я.
Когато се нанесохме, татко и аз мълчаливо и независимо един от друг изнесохме мама. Поне така си мислех. Всички женски и майчини неща заминаха в кутии и кашони. Нежното докосване и духът, който владееше предишния ни дом, бяха пакетирани, запечатани и изпратени.
Сега къщата прилича на ергенска квартира. Стените са прашни и без украса. Предишната ни градина, същинска каскада от ярки цветове и усещания, сега е сведена до малък и грозен двор, пълен с празни бутилки от вино и уиски, които така и не стигат до пункта за амбалаж.
Хладилникът, в който винаги имаше здравословна храна и литри прясно изцеден сок, сега е пълен с поръчаната от вън храна от предишната вечер и с пресечено мляко. В противното си усилие да надмогнем липсата й ние само врязахме спомена за нея още по-дълбоко в живота си.
Днес, докато вървя по Мъртъл Стрийт към университета, тя отново преминава през мен. Във въздуха усещам уханието на любимия й парфюм „Гучи“. Мама, която ухае прекрасно, с нейната махагонова коса и с алабастровата й кожа. Тя е там. Тя е навсякъде.
Джейми
Обикновено сутрин съм във форма. Работата рядко ме потиска, обаче трябва да призная, че от време на време се случва — просто се стъписвам от пълната безполезност на всичко. Ставаш, отиваш на работа, джигерът ти излиза от бачкане и се връщаш вкъщи скапан, за да се порадваш на неща, заради които всичко си струва. Понякога животът е пълно лайно. Така е. Само че, както казах, обикновено не се давам. Просто се справям — да става каквото ще и това е.
Ама в момента съм, честно казано, малко потиснат. Снощи изпих една бира с нашия Били. Той ми каза някои неща, които ме накараха да се замисля. За малката Мили. Каза, че през последния месец работел на къщите близо до Найт Стрийт и непрекъснато я виждал да се шляе навън — дори през деня. А моят старец я видял миналата седмица да се мотае по Хоуп Стрийт — при това в учебен ден.
Честно казано, знам, че студентите обичат да се наковават здраво всяка вечер, знам и това, че повечето от тях едва кретат с оценките, обаче просто не мога да прогоня мисълта за нея от главата си — направо ме изгаря. Кипвам, когато осъзнавам истината. Иде ми да ида при оная сбирщина студенти, дето се трупат в „Кинселас“ сутрин, всичките с ужасен махмурлук и твърде скапани, за да отидат на лекции, и да ги направя на пух и прах. Сами се закопават, така си е. И адски се гордеят, че са се докарали дотук — въобразяват си, че това е истината. Скапаняци.
Честно казано, точно по този въпрос двамата с Мили винаги имаме търкания — тя ужасно си пада по тия работи. Така е, човече. Не ми пука откъде произхожда и какви скапани привилегии има заради родителите си — не давам и пет пари. Влудява ме това, че тя не се възползва от тези неща. Всичко може да е толкова лесно за това момиче. Мамка му, човече, наистина не ми се говори за тия работи, не искам дори да мисля за тях, обаче понякога усещам, че тя просто се съсипва. Така е. Пилее си времето в ония дупки зад университета — какво се опитва да докаже, мамка му?