Прозявам се и хвърлям поглед през рамо в огледалото. Отражението ми се смръщва, адски виновно.
Защо се бъзикаш, бе човек? Не това е причината да си скапан тази сутрин — ако си честен със себе си. Всичко е свързано с онова другото, което ти каза Били, нали? Той ще се види с Мили да гаврътнат по няколко, след като приключи този следобед. Каза, че й е свирнал от стълбата си. Каза, че била в настроение. Изобщо не споменала за мен. Не мога да го разпитвам, обаче той и дума не обели. Не ми каза да е питала за мен.
Мили
В библиотеката няма нито една от книгите, които ми трябват за курса. Онези, които не трябва да се изнасят от читалнята, всъщност са изнесени, а това означава, че ще трябва да си ги купя. Свиди ми се да давам по петнайсет лири за книга, от която просто ще препиша и ще я захвърля на дъното на шкафа. Направо ми се обръщат червата, когато си помисля за егоистичното копеле, дето е постъпило по този начин — някой, който е седял с мен в същата зала за лекции само допреди двайсетина минути. Май ще трябва да разработя нова система за безплатно пазаруване в „Уотърстоунс“.
Миналата седмица, когато влизах в книжарницата, установих, че книгите от университетската библиотека активират алармената система. Пазачът ме накара да изпразня чантата си. Когато не намери нищо освен две разпокъсани книги от университета, той ме заля с извинения. А това ме накара да се замисля. Ако показвам книгите от библиотеката на влизане, ще мога да си изляза оттам, с каквото си поискам, нали така?
В библиотеката на свой ред свивам номер, като премествам някои от основните текстове за трети курс на един рафт, където има книги за обновлението на градовете в Корея. На библиотекарите ще са им нужни седмици, за да ги намерят. Да видим как ще се хареса това на другите. След това в малко по-добро настроение отивам в обемистия и подробен раздел по социология и намирам нужния ми ред. След това откривам книгата със сигнатура Р-654 1769-АВ, която помня като телефонен номер на близка приятелка. „Престъпление и девиантност в съвременна Великобритания“ от Джери О’Райли. Свалям книгата и разлиствам на четвърта страница. Там пише „На Андреа и на Мили, за вашата обич и подкрепа“. Препрочитам пасажа отново и отново и ме изпълва толкова дълбок прилив на щастие, че чак ме заболява. Заставам на пръсти и пъхвам тома обратно на горния рафт, където му е мястото. Заедно с Маркс и Енгелс и с другите основоположници на социологията.
Когато пристигам в „Уотърстоунс“, цялата сияя. Грее слънце — прекрасно късно октомврийско слънце. Топло, но не потискащо. Били е оставил съобщение на мобилния ми, за да потвърди срещата ни за по едно в три следобед в „Грейпс“. Фантастично! Така ще имам време да посвърша малко работа и да гаврътна няколко бири в „Блекбърн“ преди това. (Всички бутилирани бири са на половин цена между 12 и 2 часа.)
Вземам нужните ми за курса книги „Шекспир от гледна точка на деконструктивизма“ и „Постфеминизмът и литературата“ и се отправям навън с високо вдигната глава. На излизане от книжарницата ме обзема детинското усещане, че ще ми се размине, и отпразнувам този факт, като давам няколко лири на продавача на списание „Биг Ишю“ и настоявам да задържи списанието. Паля по цигара и за двама ни, мятам му една размазваща усмивка и се отправям обратно извън центъра, където възнамерявам в „Номер седем“ да изпия неприлично големи количества кафе и да напиша почти гениално есе.
Докато минавам покрай Слейтър Стрийт забелязвам, че районът става все по пешеходен. Навсякъде са изникнали нови барове, кафенета и ресторанти. Градът започва да се преобразява в продавач, който няма доверие в качеството на нещата, които продава. Изкуствен. Неискрен. Същински заслон от пълни с плюш заведения за хранене, купени с пари от наркотици и управлявани от псевдогангстери, които нямат нужните познания, за да се справят. Менюта, които са твърде претенциозни, сервитьорки с грозни акценти, примитивна представа за вината. Обичам този град, наистина. Обичам улиците, обичам глада и решимостта, които пулсират по тях. Ще ми липсват. Ще ми липсват ужасно, обаче щом завърша университета, ще се омета от тук.