Когато стигам в началото на Болд Стрийт, в съзнанието ми се прокрадва идейка и аз се мятам на едно такси. Нареждам на шофьора да ме откара във финансовия квартал, където е пълно с костюмари, с второстепенни знаменитости и със скучни богаташи, обаче въпреки всичко е район, в който няма никакви студенти. Сервирам му историята, че съм солистка в „Дриймърс“. Очевидна безсмислица, която е предназначена по-скоро за самата мен, отколкото за него — само че я поддържам до последната дума.
Изскачам съвсем накрая на Олд Хол Стрийт и небето надава нисък гърлен рев. Паля цигара и със страхопочитание наблюдавам река Мърси, която потръпва от светлината на бурята. Изпушвам цигарата чак до филтъра и хвърлям блещукащия фас в нощта. Няколко момичета се шмугват край мен голи до кръста и с шибани от вятъра ръце. Изсмивам се на глас. Дъждът вече е намалял, обаче подпухналото небе е надвиснало тежко и влачи бурята над реката към града. За миг нощта е спокойна. Всичко е спокойно освен тихото пърхане на вятъра във витрините на магазините и далечното чаткане на токчета по паважа.
И тогава се развихря бурята.
Небето се предава, разпуква се над града и принуждава гуляйджиите панически да се разбягат на различни страни. Отмятам глава назад и оставям сипещия се сребрист порой да намокри лицето ми, докато не мога да издържам повече, хуквам по улицата и влетявам в „При Сам“. Както е в повечето барове при лошо време, тук е топло, шумно и пълно с хора. Днес направо гъмжи от розови лица с мокри костюми. И жените не са нищо особено — компания от цицорести дами на средна възраст, няколко изкуствени блондинки, които приличат на стриптийзьорки, и една-две чиновнички, потърсили подслон от дъжда. Изтривам лицето си с ръкав и се приближавам към бара. Мушвам се между танцьорките. Телата ни се докосват и цепката ми се събужда за живот.
Поръчвам си бутилка „Стела“ и се настанявам в едно сепаре в тъмен и усамотен ъгъл. Бригадата с големите цици започва да се полюшва в такт с песен на Мадона, припява театрално и кара с „ла-ла“, където не знае думите. Най-въздържаната от мадамите, сигурно номерът на сутиена й е поне 36-Е, леко се привежда напред. Великолепният й бюст, оскъдно прикрит от ниско изрязана блузка, е точно пред очите ми. Боже, циците й са наистина огромни! Дори момичето, което й поднася питието, не може да откъсне очи от тях. Гледам я дълго и настойчиво и ги запомням.
Допивам питието си, паля още една цигара и се опитвам да привлека вниманието на сервитьорката. Към мен се домъква лице без усмивка и пльосва менюто на масата. Дори докато се отдалечава, виждам как в главата й просветва лампичка. Тя се завърта с изненадан вид. Лицето й ми е странно познато. Потръпвам — страхотна е. Черна като сажди коса, големи и бистри очи, плоски устни и славянски скули. Талията и бедрата й са съвсем тесни. Когато отново обръща тесния си гръб към мен, аз плъзвам поглед по абсурдно красивото й тяло от ключиците, към задника и пъргавите й прасци. Очите ми я чукат и я опипват навсякъде. Дългите й, слаби крака, стегнатият, й малък задник, острите й, щръкнали цици — тя е направо великолепна. Връща се след няколко секунди с писалка и с бележник. Извинително вдига очи, когато вижда, че не съм отворила менюто.
— Извинете — въздъхва тя, — ще дойда след малко.
Гласът й е дълбок и уверен. Всичко в нея подсказва, че е достъпна.
— Няма нищо — усмихвам се аз и й подавам менюто. — Донесете ми бутилка червено вино и чиния пържени картофи.
— Майонеза за картофките?
— Не.
Тя си записва със сериозно изражение, след това сключва вежди.
— Какво вино поръчахте — бяло или червено?
— Червено.
— Извинете. Днес тук е същинска лудница. Заради дъжда. Погна ги насам.
Тя плъзва поглед към масата с дебелите цинични костюмари. Аз изсумтявам съчувствено.
— Свършвам в десет, обаче ми се струва, че този момент никога няма да дойде.
Казва ми, че смяната й свършва всеки момент. Ненужна информация. Мамка му! Иска да ме чука. Напрягам паметта си да си спомня от къде я познавам, обаче тя ме изпреварва.
— Ти си Мили, нали? В един курс сме.
Сърцето ми пропада надолу, а стомахът ми се надига да го посрещне. Тя е. Покахонтас. Спомням си я смътно от автобуса — главно действащо лице в десетки фантазии за мастурбиране.