— Аз съм Пола.
Подава ми ръка. Тънка и мека, но с крепко ръкостискане.
— Миналата година бяхме заедно в курса по класическа и Шекспир. А през първата година карахме един и същ семинар.
Присвивам очи във въпросителни цепки.
— Въведение в класическата? Джако? Хайде, не може да не си го спомняш — казва тя.
Очите й флиртуват с мен.
Аз свеждам своите невинно и ниско. Чопля етикета на бутилката бира.
— Защо не дойдеш да изпием по едно, когато ти свърши смяната?
Тя поглежда часовника си, свива рамене и се усмихва.
— Добре. С удоволствие. Ще се върна.
Проследявам с поглед слабото й дупе по целия път и блуждаещата нощ внезапно се сдобива с история. Аз, Мили О’Райли тази нощ ще правя секс. Луд, наточен секс с екзотична красавица. Гаврътвам остатъка от бирата си и се запътвам към тоалетната да изсуша косата си и да си сложа малко червило.
Връщам се на масата, отрупана с пържени картофки, с всякакви сосове, които можете да си представите, и с бутилка топло червено вино. Обещанието за секс е притъпило апетита ми и стомахът ми се свива дори само от миризмата на пържена мазнина. Избутвам храната и сосовете в далечния край на масата и си наливам голяма чаша вино. Изпушвам три цигари една след друга, изгълтвам още една чаша, след това се облягам назад и се опитвам да си придам безразличен вид. Минутите се събират и трупат в празна бутилка и аз започвам да се чувствам някак неловко, седнала тук сама. Преди бях само аз и ясно формулираната ми цел. Самотна пияница, която не обръща внимание на никого. Сега се набивам на очи и съм съвсем прозрачна. Момиче, което се навърта за секс. Обмислям дали да не си потърся една доза, обаче навън на улицата виждам двама скитници, които вятърът подмята като счупени кукли, и това ме убеждава да остана вътре. Привличам вниманието на един сервитьор и си поръчвам още една бутилка вино, която той ми донася с проклето изражение. Пита ме дали ще поръчам нещо за ядене и стрелва с поглед бара, където има опашка от мокри от дъжда хора, които чакат за вечеря. Аз му отговарям с превзета усмивка и му посочвам чинията с непокътнатите картофки.
Вече съм доста напреднала с втората бутилка, когато тя се появява в другия край на помещението и дъхът ми направо секва. Носи обикновена бяла фланелка и чифт тесни джинси, които обгръщат задника й като на супермодел. Фланелката подчертава напористите й щръкнали гърди и елегантните й дълги ръце — съвсем тънички, но прекрасно оформени. Докато се носи към мен, я съпровожда вълна от обърнати глави, а аз цялата отмалявам.
Тя стеснително прокарва ръка през косата си, настанява се до мен и обляга красивите си ръце върху масата. Почти се докосваме. Разменяме си широки усмивки. Катеричката ми прави кълбета. Отпивам вино и я пия с очи над ръба на чашата.
Обожавам тази част. Следващите няколко минути — иска ми се да мога да ги преживея на забавен каданс. Тази част е почти толкова хубава, колкото изненадата от девствената путка, когато за пръв път обелваш гащичките й. Формата и миризмата. Голата влага, меката течна експлозия на сетивата. Това в момента е почти толкова силно. Флирт. Леко съм замаяна от алкохола. Неизбежността на секса, на интимното докосване надвисва над двете ни като магия.
— Ти избра да пишеш дипломна работа ли? — пита тя.
— Да, за огромно съжаление.
— Аз още не съм си измислила тема. А ти?
— Секс — лъжа и се опитвам да я подмамя към темата. — Ще пиша за създаването и разрушаването на сексуалната идентичност в съвременната литература.
— Ау! — възкликва тя, истински впечатлена. — Това е страхотно.
Следва кратко, но добронамерено мълчание. Тя вади от чантата си пакет цигари. „Марлборо“. Предлага ми една. Пръстите й са много тънки и женствени, обаче ноктите й са изгризани и без лак.
— А кой е научният ти ръководител?
— Кенеди. Струва ми се. Което сигурно не е лошо. Означава, че тя няма да може да ме оценява.
— Кенеди значи! — казва тя и вдишва въздух, сякаш свири на обратно. — Помниш ли я как се ядоса през първата година, когато Пади заспа в час?
— Май не съм била там.
— Напротив, беше. Седеше няколко реда по-назад, между Бен и Карла.
— Бен и Карла ли?
— Не може да не познаваш Карла. Всички познават Карла. Големи устни. Безумно красива.
Не може да е толкова красива. Повярвайте ми, иначе щях да лудна по нея.
— Божичко, почти не помня какви курсове съм слушала през първата година, да не говорим до кого съм седяла.