— Знаех си, че това е прекрасната Мили!
Лепва ми целувка по бузата. Дъхът му мирише на пиячка и е секси.
— Ново гадже? — пита той и избърсва дъждовна капка от носа ми с бащинска загриженост.
— Не, дойдох да си опитам късмета с някоя от старите чанти.
Соча към дъртите руси пачаври, които до една са вперили поглед в Лиъм, поглед, който издава крайната им нужда да бъдат изчукани.
Усмивката му става още по-широка.
— Не си губи времето — тихо ми прошепва той, все едно ми разкрива някаква тъмна тайна. Оглежда се потайно, преди отново да наведе глава към мен. — Те са по средата.
— Какво?
— Нали се сещаш, травестити.
— Стига бе — започвам да шептя и аз.
— Мъже с женски дрехи.
Изсмивам се високо и една от пачаврите ми мята злобен поглед. Приятелката й има секси лице — плътни устни, хубави скули, жадни очи, обаче Лиъм е прав. Прасците й са прекалено големи. Може и да не е мъж, обаче е там някъде.
Отивам да седна в едно сепаре с Лиъм и с приятелите му, а те се оказват мутрите, които забелязах при влизането си. Двама от тях преди са работели на входа на „Крийм“. Готини пичове. Другият обаче още отначало не ми допада — грамадна малоумна стероидна глава с гаден тик на носа и лице със спукани капиляри.
Лиъм вдига ръка и при нас дотърчава сервитьорка с къса сплъстена коса и явно с менструални болки.
— Пак от същото, мила, и една чаша за дамата — поръчва той и посочва към групата празни бутилки от шампанско.
— Благодаря, Лиъм — казвам, — обаче може ли вместо това да си поръчам бутилка „Стела“?
— Каквото искаш, малката ми.
Освобождава сервитьорката с кимване и пали цигара.
— Почти не можеш да познаеш, че е студентка, нали?
— Затова ли й каза „мила“, перверзен търговец такъв?
— Не на нея! На теб!
— Чупката! — изсумтявам аз. — Трябва да знаеш, че съм алергична към евтиното шампанско, Лиъм. Направо ми възпалява деликатните царствени вътрешности.
— Ау, царице Пенелопа! Как така „евтино шампанско“! Това е „Мое“, ясно ли е?
— Нямам какво повече да кажа, скъпи.
— Страхотна пиячка е!
— Да де, ама не е „Кристал“, нали?
Той се ухилва и се преструва, че ме шамаросва. Оня с противната глава ми мята мръснишки кос поглед.
Лиъм ми харесва. Трудно е да повярваш, че е брат на Шон. И не само по външен вид — Лиъм е мургав, нисък и набит, а Шон е светъл, висок и слаб, — но и по отношение на това кой какъв е.
Лиъм е джентълмен и си има някакъв свой морал. Той е страхотен баща на малкия Тони и човек рядко може да го види да се перчи с парите или с властта си. Всъщност повечето хора дори не знаят как изглежда Лиъм Флин. Това е само име със собствена митология, което е дълбоко вплетено в местния фолклор подобно на имената на Кевин Кийган или на Пол Маккартни. Шон от друга страна е самозвана знаменитост и ходи на повече откривания на барове, клубове и ресторанти от скапаната Тара Палмър Томкинсън. Не че начинът му на живот е нещо, което е постигнал със собствени сили. Просто го получи даром. Когато Лиъм влезе в затвора за пет години, можеше да повери бизнеса си единствено на Шон — впечатляващо изобилие от солариуми, кафенета и сгради под наем, — доста приличен доход за един осемнайсетгодишен пикльо.
Горкият Лиъм просто нямаше избор. Неговите хора затънаха заедно с него, а той трябваше да храни жена и дете. Шон успяваше да поддържа империята в ред, обаче тъпашките му номера нанесоха огромни поражения. Семейното име, което някога боготворяха в подземния свят на града, сега не е нищо повече от карикатура със заглавие „Как да бъдеш гангстер“ — и Лиъм прекрасно го знае.
Стероидният тъпак кани две от русите пачаври и им предлага по чаша шампанско. И двете имат еднакви кафеникави спаружени цици и ръце, които сякаш са били потапяни във фритюрник. Направо са жалки в радостта си, задето са ги поканили на масата. Отблизо са истински ужас. Кожата около очите им е напукана, тънка и намацана с огромно количество синя спирала. Когато влязох в кръчмата с мокрите си дънки и с отнесеното си лице, те ме изгледаха, все едно съм скитница. Сега, докато седя тук като гостенка на Лиъм, ми раздават лъскави усмивки и реплики от сорта на: „Не е ли хубавка! Ти си като манекенка, момиче — много си хубава!“.