Навеждам се близо до нея и се ухилвам. Тя ме изблъсква. Винаги лудва, когато се дрогира малката Мили. Какви неща само излизат от малката й главица, човече!
— Аз съм по-скоро като твърд алкохол. Ще те убия, преди да ме зарежеш.
Тя се отнася и лицето й придобива замислено изражение. Веждите й се сключват.
— За какво говорех?
— За пиячка. За притежанието.
— Къде сме?
— Не знам ти къде си, момиче, обаче аз съм в „Кингс Хед“ в Уелс.
Тя отново потъва в дивана и лицето й се разпуква в широка сияйна усмивка.
— Ще напиша есе за това. Веднага ми намери писалка и листове. Мога да обясня метафизиката на моногамията чрез въздействието на метиловия алкохол.
Очите й се завъртат към задната стена на черепа, след това се мятат напред чисто черни и отнесени.
— Я ми го повтори пак — дразня я аз.
Лицето й се разширява и челюстта й се разтреперва.
— Исусе! Хвана ме. Там съм, Джейми, мамка му!
Мен ме хваща чак след известно време, затова просто си седя срещу нея и се смея. Винаги забравям, че нея я хваща три пъти по-силно от когото и да е, малката блудница. Май за начало трябваше да й дам само половинка. Когато ме хваща и мен, се оказвам над един писоар и си изтръскам пикнята от оная работа. Не ме хваща постепенно, никакво предупреждение, нищо. Просто ме катурва изведнъж. Помита всички спомени и мисли от главата ми и забравям дори кой съм. Само едно празно същество с два тона чиста оловна еуфория, която пронизва краката ми нагоре-надолу, се качва към слабините ми, към корема и към гърдите и избухва в калейдоскоп от невероятни усещания в главата ми.
Екстази, човече.
Обожавам го, мамка му!
Сякаш минава цяла вечност, преди да успея да разбера къде съм и какво се случва. Тялото ми е парализирано. Ето това се случва. Не мога да помръдна. Стоя, стиснал кура си, което честно казано е адски гот, и не мога да си закопчея панталона. Аз съм на върха на света.
Влиза някакъв мъж, изпикава се и излиза.
Мътилка.
Влиза друг.
Направо съм на върха на скапания свят.
Фокусирам се около себе си и започвам да усещам краката си все по-леки, докато най-сетне ме отвеждат до мивката, където закопчавам панталоните си и наплисквам лицето си с вода. Взирам се в огледалото и отражението ми подскача по него и после обратно към мен.
Не мога да си спомня дали съм се изпикал. Опитвам да се изпикая в мивката, обаче членът ми се е надървил и не може да се реши.
Оставам още известно време в тоалетната, за да си събера мислите. Чакам еуфорията да отшуми. Винаги съм такъв, когато се друсам с екстази. Просто ме събаря за първите двайсетина минути, след това се оправям. Установил съм, че е най-добре просто да се кротна и да му се оставя. Не бива да се боря с него или да го контролирам, защото ще ми смаже главата. Просто си седиш и му се наслаждаваш. То ще се настрои към естествения ритъм на тялото ти, а когато е готово, когато се получи, нищо на света не може да се сравни с това.
Екстазиииии!
Трябва да отида при Мили. Копнея да изляза от тази врата и да зърна лицето на Мили. Обичам я, наистина. Обичам това момиче, мамка му, луд съм по него.
Честно казано, не ми се иска да съм с никой друг. Дори с Ан Мари. Не, хич няма да е добре да ме види така — размекнат от любов, отнесен от пороя на чувствата. Само като си го помисля, за малко да се скапя.
Не помня къде съм.
Спомням си.
Тоалетната е в другия край на кръчмата, затова обратният път ми се вижда доста трудна задача. Трябва да мина покрай бара, където е истинска лудница от червенобузести лица с каскети, да се съсредоточа да вървя направо, а не да се блъскам в хората като някой тъпак, обаче всички и без друго изглеждат доста доволни. Сигурно и те са друсани. Мили седи там с глупаво сковано изражение и къса на парченца празен пакет цигари.
— Исусе, Джейми! Реших, че си мръднал. Разказа цялата история на живота си на някакъв фермер.
— В тоалетната малко врътнах, обаче вече съм добре. — Сядам срещу нея. — И при теб ли е така?
— Как?
— Обърни се малко и ми кажи какво виждаш. Струва ми се, че всички в кръчмата са друсани.
Мили завърта глава и оглежда бара с несигурен поглед.