Выбрать главу

Мили

Той ужасно закъснява. Джейми винаги закъснява, когато е бил при нея. Тя сваля гащите веднага щом той прекрачи прага, защото смята, че ако изпрати мъжа си сексуално задоволен, той ще плюе в лицето на изкушението. Мило, обаче невероятно наивно. Няма значение колко широко се е ухилил твоичкият на излизане — в крайна сметка новата мацка си е нова мацка. Освен това тя е отвратително параноична по отношение на мен и на Джейми, или Джеймс, както го нарича, по отношение на нашето приятелство. Това просто не го проумявам, защото калъпът на дружбата ни бе отлят преди четири години и половина, още преди тя да се появи на сцената и да започне да разпределя времето, което двамата с Джейми прекарваме заедно. Преди, когато той имаше гаджета, ние винаги си оставахме гъсти. Нищо не можеше да се вклини помежду ни. Способни бяхме да издържим на всичко, а причината беше — само оная да отвори очи и да прогледне за нея, — че ние с Джейми не се привличаме. А тая тъпа повлекана, вместо да се вкопчи в това, се опитва да го прекърши. Исусе! До неотдавна двамата ужасно страдахме, ако минеше и ден, без да сме си поговорили. А сега минават не само дни, а седмици. И дори месеци. Тази година подлата хлебарка успя да ни държи далеч един от друг целия юни. Замъкна го в някакъв слънчев морски рай с две звезди в Марбела и източи всичките му спестявания.

На Джейми всичко му го пише на лицето, затова знам, че това лято не му беше никак лесно. Дори перспективата за секс на воля беше нищожна компенсация и много съжалявам, обаче това женище изобщо не е изобретателна любовница. Със сигурност знам, че тя не му смуче оная работа, а освен това здравата сгази лука, когато се натъкна на запасите на Джейми! Човек не може просто така да се „натъкне“ на запасите на Джейми. Той ги държи между купчина списания за коли и стари телефонни указатели в един шкаф на двора, така че онази трябва здравата да е ровичкала, което я прави и досадна, освен дето е фригидна. И точно заради тая егоистична кучка той трябваше тази година да пропусне ежегодното ни поклонение до Амстердам. Каза, че не може да си го позволи финансово, обаче бас ловя, че тя се е нацупила. В монолитната й външност има нещо заплашително и злокобно по отношение на приятелството между мъж и жена. Явно било, че сме изпитвали „латентно“ желание един към друг. Латентно! Сигурно го е прочела в „Космополитън“, тъпата кучка. Наистина мразя начина, по който той говори за нея — като за манекенка. Току го пробутва. Все едно фактът, че се клатушка по пътеката на едно-две нелепи местни ревюта, може по някакъв начин да оправдае горчивата истина, че оцветява дамски нокти, за да си изкарва прехраната.

Минават още двайсет минути, а аз продължавам да се мотая на бара, притисната между двама дебелаци с костюми, и мълчаливо се чудя дали да изпия трето уиски, което или ще затегне, или ще разхлаби тревожния възел, на който са се стегнали вътрешностите ми. Обикновено, когато съм попрекалила с коката, ми трябват само едно-две питиета, за да успокоя тремора и да накарам мислите си да спрат да препускат, а и нека да си кажем истината — била съм в това положение хиляди пъти досега и винаги съм успявала да се справя. Имало е случаи, когато съм вземала три пъти повече, отколкото тази вечер, и сърцето ми е думкало толкова лудо, все едно ще изхвръкне от гърдите, обаче, както казах, винаги съм се оправяла. Няма защо да се впрягам много, обаче не мога да отрека, че има нещо зловещо в начина, по който се чувствам. Може би се дължи на студената обстановка — премерен минимализъм, който подсилва необходимостта да се чувстваш и да изглеждаш нормален. Или пък се дължи на факта, че доста бързо изсмърках прахчетата. Както и да е, обаче по нервите ми пълзи едно противно и отрицателно усещане. Само че няма какво толкова да му мисля, най-добре главата ми да е бистра. Проблемът е там, че няма как да предвидиш затъмнението. Не и когато се дължи на наркотиците. Няма аларма. То просто те поваля с един мощен тласък. Сега като се замисля, май взех три дози, преди да тръгна — една малка в таксито на път за града и две в тоалетната преди пет минути. Няма и половин грам. Няма какво да му мисля. Половин грам кока не е свръхдоза. По дяволите, Мили, я се стегни! Поръчай си още едно малко и се вземи в ръце!