Госпожа Кийли се появява с шивашки сантиметър в ръка и с широка усмивка на майчинското си лице.
— Здравей, Мили, скъпа. Значи наистина съм чула твоя глас. Смятах, че ми се причува.
— Здравей — казвам аз и я целувам по бузата. — Минахме само да вземем Били, обаче той вече е тръгнал.
— Той не ни каза нищо, нали, Антъни? Просто влетя, видя, че сме улисани в приготовления за сватбата, и изчезна! Искаш ли да ти сипя нещо за пиене?
— Вече й предложих — обажда се господин Кийли. — Отвън ги чака такси, най-добре да тръгват, а?
— Да, хайде, Джейми — подръпвам го аз за ръкава. — Лишаваш ме от ценно време за пиене.
Ан Мари го гледа втренчено, неспособна да проумее какво точно става тук. Адски ми е гот. Той се освобождава от хватката ми и се навежда да я целуне. Тя се отдръпва от него.
— Защо не останеш тук тази вечер? — меко казва той. — Няма да се бавя. Почакай ме.
— Не се тревожи за нея, синко. Ще гледаме „Ларго“, след като й взема мерките, нали, миличка? Хайде, палавници, изчезвайте. Да ви няма!
Ан Мари се насилва да се усмихне на госпожа Кийли, след това намръщено поглежда Джейми.
— Приятно прекарване на мъжкото парти, Джейми — изсъсква тя.
— Благодаря — весело се обаждам аз.
Прегръщам за довиждане господин и госпожа Кийли и лепвам целувка на бузата на Ан Мари. Тя е твърде сащисана, за да успее да ме възпре.
Госпожа Кийли се усмихва мило и неподозиращо на двете ни, обаче съпругът й е схванал.
— Приятно прекарване — казва той и се подсмихва под мустак. — Човек е млад само веднъж!
О, господин Кийли, само да знаеше колко щастлива ме направи току-що.
Навън хлапетата вече са се пръснали в нощта, обаче огънят във варела продължава да бумти. Връщаме се в таксито рамо до рамо, смълчани, след това точно преди да отвори вратата, Джейми обгръща раменете ми с ръка и ме завърта към себе си.
— Виж, за преди малко…
— Забрави.
— Не, миличка, нека да се разберем, преди да тръгнем към града.
— Няма за какво да се разбираме. Добре съм. Наистина.
Шон тропа по стъклото с кокалчетата на пръстите си, залепил мобилния телефон на ухото си.
— Дай да забравим за случилото се, Джейми. Достатъчно дълго ги накарахме да ни чакат.
— Да си гледат работата. Невежи тъпаци. Да свирят така толкова късно нощем! — Той прави жест към Шон. Зад него Кев и Мали махат с ръце и правят драматични гримаси. — Извинявай, задето ти повиших тон вътре. Наистина съжалявам. Особено пред стария. Обаче човек не трябва да е гений, за да проумее какво става, нали? Опитай да се поставиш на нейно място, Мили. По отношение на мен и теб. Трудно й е да го проумее, нали? Тя не гледа на теб като на мое приятелче. Възприема те като зашеметяваща жена, с която съм предпочел да прекарам нощта вместо с нея. Освен това я излъгах. А това ме прави негодник в очите й, не е ли така?
Ако бях толкова добра и честна като него и ако наистина вярвах, че тя е свястно момиче, достатъчно свястно за най-добрия ми приятел, щях веднага да го накарам да се върне. Да му кажа да забрави за уговорката ни за вечерта. Да престане да се опитва да угоди на всички и поне веднъж да угоди на себе си. Да се съсредоточи върху наистина важните неща. Върху тях. Върху бъдещето им. Обаче аз съм убедена, че тя не заслужава човек дори да си бие чекия за нея в просъница, камо ли да й посвети остатъка от живота си. Казвам ви, ако осребрите любовта й към него, едва ли ще успеете да си купите дори един скоч. Дълбокият й замисъл е изписан върху лицето й и вече е крайно време Джеймс да си отвори очите. Ако не го направи, ще трябва да му се каже. За нея Джейми не е нищо повече от трамплин, междинна станция по пътя към по-големи и по-бляскави неща. Тя е като момичето, което засмуква общия работник, за да се добере зад кулисите, а след това изчезва със солиста. Обаче го прави много убедително — толкова убедително, че е успяла да заблуди дори мъдрата стара госпожа Кийли. Само че не и мен, а съдейки по изражението на господин Кийли, не е успяла да заблуди и него.