Най-лошото от всичко обаче е онази работа с Мили. Гадно нещо. Много гадно, човече. Като че ли не стига да ме види изтупан, когато самата тя е затворена вкъщи, ами да разбере, че и Мили участва… Как ще се оправям сега, по дяволите? А и тя точно тази вечер ли трябваше да се издокара така? Малката Мили си е адски готина, обаче винаги си е падала по джинсите и не е носила грим. Изгризани нокти и изсушена от сапуна коса, която дори не реши. Исусе, човече! Да видиш само какви сплетени възли съм изрязвал от косата й! Фасове и какво ли още не. Само че напоследък е започнала да се старае. Страхотно се носи. Дрехи, които обгръщат тялото й, а не висят от него. Малко грим тук-там. Парфюм. Ходи на фризьор, вместо да се кълца сама както обикновено. Което в крайна сметка не прави нещата по-лесни за моята госпожа. Предполагам, че ако малката Мили не беше хубавица, Ан Мари щеше да го приеме. Че най-добрата ми приятелка е момиче и така нататък. Ама в крайна сметка не е така. Мили беше там, в къщата, изглеждаше така, както изглеждаше, и аз просто излязох с нея. Кофти работа, човече. Много съм мекушав. Така е, голям тъпак съм.
Мили
Градът е направо безлюден за четвъртък вечер и ние обикаляме бар след бар, като често просто надникваме за някакви признаци на оживление. Най-накрая се настаняваме в „Революшън“, водка бар на Матю Стрийт — винаги претъпкано местенце. И днес е така. Пълно е със студенти, които показно се наливат. Бучка засяда на гърлото ми от присъствието им. Сещам се за татко и за онова високо и превзето ухилено момиче. Какво е видял в нея, за бога? Тя просто не е негов тип. Татко винаги си е падал по изискаността и по въздържаната красота — по крехките мадами. Андреа Кор, Катрин Зита, Пенелопе Крус.
По мама.
Останалите посетители са самотни типове, излезли на лов, няколко брантии на средна възраст — резерви на шумната тълпа от ученички. При вида на тези попрезрели шунди, които се състезават за внимание, усмивката се връща на лицето ми. Обожавам това!
Почти всички ученички са облечени с къси поли и ботуши, с тесни съблазнителни блузки и са напластили върху лицата си пластове грим, обаче все пак се познава, че сексуалните им биографии трудно биха запълнили дори една страница А4. Повечето са все още девствени, а онези, които са се осмелили да стигнат по-далеч от обарването и езика, вероятно са го направили по погрешни причини — за да станат по-популярни, за да задържат гаджето си, да впечатлят съученичките си и най-вероятно чисто и просто от неуместно любопитство. Съмнявам се някоя от тях да се е чукала от любов към чукането. Точно това е трагедията на растежа. Това е единственият период от живота, когато около теб има толкова много удоволствия и никой няма да ти се кара особено, ако се пресегнеш и си ги вземеш. Това е единственото време в живота, когато можеш да се държиш като абсолютен негодник — и да ти се размине. Обаче повечето тийнейджърки преминават през този период, без изобщо да подозират какъв епикурейски свят обитават. Силата на страстта им се разкрива едва в неясната светлина на безпомощния поглед назад.
Джейми и Шон до голяма степен оформиха разбиранията ми за секса. Джейми е забавен — той е преспал с доста мадами за по една нощ, обаче като че ли ги приема с кротка тъга. Абониран е за идеал, според който любовта е предварително условие за секс и веднъж ми каза, че дори ако тази любов е ефимерна, дори ако трае само пет секунди, все пак трябва да я има в началото. Ако има любов, всяко сексуално желание, колкото и егоистично и опасно да е то, е оправдано. В резултат той прекара по-голямата част от младостта си в неуспешни опити да балансира между онова, което му беше приятно, и онова, което смяташе за редно. Шон беше негова диаметрална противоположност. Той възприемаше секса по възможно най-грубия начин — като нещо, откъснато от каквито и да било чувства или смисъл, освен чисто физическото усещане. За него сексът си беше просто чукане — мушваш се в цепката и извличаш оттам максималното. Той беше безмилостен и почти варварски, когато преследваше жени, особено жени без сексуален опит. Преспа с коя ли не в Южен Ливърпул и оставяше след себе си безутешна следа от разбити сърца и разкъсани химени.
От Джейми научих, че сексът е свързан колкото с физиологията, толкова и с психологията. Че става дума колкото за домогване до анатомията, толкова и за сливането на две сърца и на две съзнания. Научих и това, че е по-добре да направиш нещо и после да съжаляваш, отколкото да не го направиш и да прекараш остатъка от дните си в копнеж по нестореното. Джейми отделяше голяма част от времето си за четене на книги за нещата, които му се иска да бе направил.