От Шон научих, че момичетата се делят на две противоположни групи — „пачаври“ и „подходящи за гаджета“ — и че ако искам да удовлетворя ненаситното си младо либидо, трябва да действам бързо. Според Шон момичето може да бъде колкото си иска развратно, когато е под петнайсет години. Така рискуваш да ти излезе име, че си „лесна“, обаче ако си пристегнеш гащите от шестнайсет нататък, все още можеш да се класираш за нечие гадже. Момичета, навършили седемнайсет, които все още се чукат безразборно, неизбежно биват заклеймявани като пачаври, а навършат ли осемнайсет, става направо невъзможно да се избавят от това позорно петно. Ако си умен обаче, можеш да избегнеш тази система за окачествяване, като внимателно организираш сексуалната си география. Момиче, което се е чукало със стотици момчета, различни във всеки град, може да избегне нравственото порицание, отредено за момичетата, които са спали с повече от едно момче от едно и също училище. Колкото и да бяха детински и догматични разбиранията на Шон, зад тях се криеше проста логика и те до голяма степен диктуваха ранните ми сексуални преживявания.
Първото ми сексуално преживяване беше с един трийсет и седем годишен мъж. Филип. Аз бях на четиринайсет. Избрах него, защото беше женен. Защото имаше хубава кола и носеше синьо горнище „Адидас“ с качулка. Защото изглеждаше нещастен. И защото живееше в края на нашата улица, но най-вече защото беше приятел на татко. Знаех, че нещата няма да стигнат по-далеч. Никой никога не разбра. Можех едва ли не да излъжа за загубата на девствеността си. Името ми нямаше да бъде включено в дългия списък на пачаврите, който заемаше пет и половина врати в мъжките тоалетни. Освен това допусках, че той ще е смаян от младото ми и гъвкаво тяло. Съпругата му бе станала жертва на съпружеския живот — беше дебела, старомодна и съсипана от майчинството, — затова си мислех, че Филип ще ми бъде благодарен. Дори и да е бил, не го показа. Избухна в сълзи броени секунди, след като отне девствеността ми, а след това не отговаряше на обажданията ми и заплаши, че ще каже на татко, когато една вечер го причаках пред работата му. След това съвсем ме избягваше. Премести се в Манчестър и аз повече нито го чух, нито го видях, освен че ми изпрати по пощата син пуловер с качулка за седемнайсетия ми рожден ден. Никаква картичка, никаква бележка — само един пуловер, който миришеше на афтършейв. Стои си сгънат в една кутия заедно с чифта копринени ръкавици, които мама е носила в деня на сватбата си и се отнасям към него с много повече прочувственост, отколкото заслужава.
След Филип имах две връзки с момчета на моята възраст. Мимолетни и прозаични връзки. Първата беше с един тип на име Джоуи. Запознахме се в „Стейт“. Той танцуваше гологръд върху една тонколона. Подадох му бутилка с вода, той ме вдигна горе да танцувам до него и ми пробута един Калифорнийски залез.
Това беше една от най-хубавите екстази нощи в живота ми.
По движенията му си личеше, че ще се чука страхотно. Беше фантастичен, едно от най-страхотните чукания в живота ми, обаче освен това беше доста ограничен интелектуално. Ужасно се срамувах да го запозная с мама и с татко и след една седмица имах чувството, че знам за него всичко, което трябва да се знае. Избрах пъзливия начин да скъсам с него с писмо. С друг тип, Робърт, се запознах в салона на О‘Мали. Този наистина беше интелигентен. И свестен. Запознах го с родителите си и му позволих да ме чака пред училището. Той се държеше с мен като с дама — глезеше ме, обожаваше ме. Закара ме в Корнуол само за да се любувам на пълнолунието. Даде ми пари да купя коледни подаръци на родителите си и си слагаше презерватив, защото смяташе, че хапчетата са вредни за мен. Само че не притежаваше сексуалния магнетизъм на Джоуи. Беше внимателен и грижовен, караше ме да се чувствам безпомощна и аз го мразех заради това. Колкото и да му намеквах, той никога не ме чукаше. Възприемаше желанието ми за брутален и лишен от нежност секс като нещо, което трябва да се поправи, а не да се удовлетвори, а на петнайсет аз възприемах това като непростим недостатък. Понякога се отбивах в малкия апартамент на Джоуи и му позволявах да ме изчука — така им го начуквах и на двамата.
Освен това имаше и момичета. Това просто стана от само себе си. Не беше предшествано от никакъв бурен път на откриване на себе си, от никакво травмиращо решение или жертва, от никакво интроспективно анализиране на въпроса. Нищо такова. Просто се случи. Случи се през нощта, когато мама си тръгна, през нощта, когато избягах у семейство Кийли — само че времето няма значение, абсолютно никакво значение. Просто това беше нощта, в която случайно се натъкнах на две момичета, които се опипваха в едно порносписание. Разбира се, сексолозите биха казали, че винаги има някакъв латентен биологически копнеж, който чака да бъде разбуден, а порнографията е просто катализатор. Може и така да е, обаче аз знам само, че докато не извадих онова списание изпод леглото на Джейми и докато не стигнах до двайсета страница, нямах абсолютно никакви предпочитания към жени. Кой знае, ако не бях спряла погледа си на Лара и на Дон, може би щях да пропусна момента на подобно осъзнаване и да се развия като здрава и съвсем нормална хетеросексуална жена. Може би сега щях да съм се гушнала в кревата до някой младеж, който прилича на Пол Нюман, щях да сърбам какао и двамата заедно да пушим цигара марихуана. И да планираме изтощителни лениви уикенди заедно.