Никога обаче не си бях представяла себе си като обект на желанието. Нито пък се отъждествявах с жените, които бройках, или с мъжете, които ги бройкаха. Гледах на себе си като на нещо съвършено различно, като на някаква обезумяла по секса безполова откачалка.
Любовната ми връзка с порносписанията, пред които мастурбирах, и със стриптийз баровете продължи цели дванайсет месеца и в известен смисъл се радвам, че вече приключи. Като се обърна назад, си давам сметка колко изопачена представа за света ми даде това. Не съм съгласна с начина, по който унаследената феминистична мъдрост държи порното отговорно за всяко зло, причинено на жените от мъжете, обаче няма съмнение, че порното замъгли усещането ми за реалност. В неговата привлекателност се съдържа имплицитно идеята, че всички момичета душа дават за секс и че си умират да се държиш с тях като с мръсни неуморими курви точно толкова, колкото копнеят да бъдат глезени като принцеси. Същото важи и за стриптийзьорките — правят каквото правят, защото им харесва. Не за парите. Обожават секса. Наистина вярвах в това в продължение на дванайсет месеца. А когато си дадох сметка, че не е така, това ме съсипа.
Хващам Джейми за ръка и двамата си пробиваме път до бара. Тук е ужасно горещо. Свалям якето си и го премятам през рамото на Джейми, след това се облягам на бара, изпъчвам гърди и издувам устни малко високомерно, обаче не съвсем недостъпно. Сервират ми след броени секунди. Младо момиче със сърцевидно лице и с румено лице. Никакви цици. Буквално като две пъпки от комар, които напират някой да ги забележи под бяла блузка от ликра. Привличат ме по същия перверзен начин, както ме привличат обезобразените лица на жертви на изгаряния, и установявам, че просто ми е невъзможно да спра очите си да се плъзгат надолу от брадичката й. Не мога да се спра. Как изглеждат — наистина? Как бих реагирала на голото й тяло, ако я забърша на улицата и я заведа в хотелска стая? Дали ще се отвратя, или ще се възбудя? Ще я накарам ли да не си сваля сутиена, или ще изследвам безформените й цици? Дали ще избръсна путката й и ще я преоткрия като моето маце? Обаче дори през измамната леща на алкохолното опиянение разбирам, че никога не бих я харесала — дори и да беше най-голямата мръсница на света. Кожата около очите и устните й се е протъркала с десетилетие преждевременно, а бедрата й са твърде широки, за да предизвикат фантазиите на която и да е ученичка. Тя изглежда просто като обикновено деветнайсетгодишно момиче, чиито гърди са пропуснали пубертета. Скапано. Поръчвам три коктейла с водка и я удостоявам с утешителна усмивка. Тя ми отвръща с безизразно лице, така че сгъвам ръце, притискам гърдите си една към друга във внушителна цепка и приемам напитките с враждебно изражение. Подавам едната чаша на Джейми и той ме пита защо съм купила само три. Отвръщам му, че Кев и Мали могат и сами да си плащат питиетата. Цяла вечер изобщо не са се бръкнали. Знам, че са доста притеснени, обаче ако нямат пари, не трябва да излизат — и точка. Свети Джейми обаче не е забелязал нищичко, разбира се. Плъзва се край мен и се напъхва между двама души на бара. Твърде шумно е, за да споря, затова в знак на безмълвен протест пресушавам останалите при мен две питиета, шумно тръшвам празните чаши на бара, след това грабвам третата от ръката му и я изливам в гърлото си.
Нужни са няколко секунди, за да ме хване, и тогава изведнъж ме разтърсва яростен пристъп на сухо гадене. Направо не мога да си поема въздух. Вътрешностите ми се надигат ужасно. Вдигам ръка към устата си, за да не повърна, и се съсредоточавам върху дишането си — вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам. Адска работа. Боли.
Кльощаво същество с ококорени очи ми мята съчувствен поглед. Откъсвам се от циците й и се предавам на едно ужасно оригване, при което към носа ми изригват киселина и водка. Коремът ми се свива спазматично, запокитва ме напред и ръката ми отново се стрелва към устата.