Съсредоточи се. Цялата работа е в съсредоточаването. Ако не мислиш, че ще повърнеш, няма да повърнеш.
Мисля си за татко.
Как чете студентски работи на кухненската маса.
Как дреме пред телевизора.
Татко.
Образите са неясни като зле проявен негатив. Главата ми за момент се изпразва след спазъма в корема, но след това вътре нахлуват други мисли.
Мама. Реше косата си.
Татко и онова момиче, правят секс. Просто не мога да устоя на образа. Опитвам се да го изтласкам назад, но той се връща, ясен и здраво заседнал. Тя има малки розови зърна и грозни кафяви бенки на корема. Тънка ивичка мъх минава между пъпа към слабините й. Мирише на „Гучи“.
Мирише на мама.
Татко е отгоре, блъска бясно, а лицето му е разкривено и зачервено. Образът се отдръпва назад, така че телата им заемат едва една трета от рамката и се показват някои от детайлите от фона. Чукат се на пода. На пода на спалнята ми. А на нощното шкафче зад тях има снимка на мама. Красива и усмихната. След това образът се размазва и избледнява като зле монтиран филм и се появява нова празнина, която се изпълва с познат глас и с изненадата от човешко докосване. Ръката на Джейми е на рамото ми. Гледа ме право в очите.
— Мили, добре ли си, бейби?
Кимвам изнурено.
— Изглеждаш така, все едно ей сега ще повърнеш.
Думата предизвиква нова жлъчна вълна и този път просто не успявам да се овладея. Между пръстите ми се процежда отвратителна течност и потича по брадичката ми. Здраво стисвам устни, за да я спра, след това силно преглъщам и се разтрепервам цялата, когато парещата течност обелва цели пластове от гърлото ми. По лицето ми рукват сълзи. Представям си как изглеждам. Размазани черни следи по бузите и воняща слюнка, примесена с повърнато. Грабвам най-близкото шише — на някакъв тип е. Не виждам лицето му, а само космата ръка, която не е на Джейми. Успявам да погълна достатъчно, за да прогоня отвратителния вкус от устата си и да потисна гаденето, преди той да си вземе бутилката обратно. Стоя, потънала в отвратителна летаргия, предизвикана от водката, краката ми са натежали и омекнали, и позволявам на Джейми да ме заведе да седна.
Примигвам, помещението идва на фокус и смътно долавям бумтенето и ритъма на музиката. Сигурно съм седяла известно време, ниско обронила глава, защото когато я вдигам, мелодията се е сменила и Джейми поставя пред мен бутилка минерална вода „Волвик“. Чувствам се пияна — тежко ми е и съм жадна.
— Ето, изпий това. След малко ще ти мине — Гледа ме почти с укор. — Ще те изведа на чист въздух, обаче най-напред изпий това. На малки глътки? Бавно.
Повдига бутилката към устата ми и след това аз се предавам пред предизвиканата си от повръщането жажда и изпразвам бутилката на големи жадни глътки.
— Хайде, изправи се да видя, че можеш.
Аз скачам и му мятам смела усмивка. Той извива вежди.
— Искаш ли да те изпратя обратно до масата, или може да отида и да поръчам питиетата?
— Не, добре съм. Не съм яла цял ден и мисля, че…
Джейми дори не ме изчаква да довърша. Вече си проправя път към бара. Дори и скапана, забелязвам, че в гръб изглежда ужасно потиснат — приведен, изморен и отегчен от всичко. Изглежда стар. Силната пулсираща светлина отгоре осветява оплешивяващото му теме. Смята, че е допуснал грешка. Иска му се да не е тук — с мен. Иска му се да е там — с нея.
Когато се връщам на масата, езикът на Шон се е развързал от алкохола и от коката и той разказва на Мали старата история за птиченцето от Холиоукс, с което се срещал. Мали е чувал тази история хиляди пъти, но все още успява да си лепне ококореното изражение на дете, което посвещават в огромна тайна.
Чудя се дали да не думна Шон с някоя саркастична забележка, обаче се отказвам от идеята, когато си спомням за двете пакетчета с дрога, които си лежат в джоба на якето му.
Кев е на дансинга и по някакъв начин е успял да се внедри сред гърчещите се тела на група ученички. Танцува като кукла на конци — мята юмруци във въздуха и върти таза си в такт с песента на Кайли. На момичетата обаче явно им харесва. Две от тях са го притиснали на сандвич, а останалите обикалят около тях, имитират движенията му и се боричкат за вниманието му. Единствената, която стои настрани от представлението, е крехка на вид блондинка с тънички гъвкави ръце и с лице като на елф. Тя стои нацупена в края на дансинга, смуче си пръста и оглежда помещението. Наблюдавам я известно време, след това ми писва и ми става досадно. Нуждая се от кокаин.