Въздъхвам с огромно облекчение, когато виждам Джейми да си проправя път между извиващите се тела с четири бутилки „Бекс“.
— Щях да взема по един коктейл с водка, обаче реших, че е по-добре да не го правя — казва той и тръсва бутилките на масата. — Някакво момиче повърна, нали, Мили?
Поглеждам го умолително и той се смилява. И без друго никой не го слуша. Мали все още е погълнат от Шон, а Шон е погълнат от себе си. Смигвам му с благодарност и му побутвам един стол.
— Грация — казвам.
Махвам цигарата от устата му, оглеждам я отблизо и си дръпвам с огромно подозрение. Сгърчвам лице и я пъхвам обратно в устата му, като за малко не изгарям устните му.
— Ау! „Ламбърт енд Бътлър“?
— Всъщност „Ембаси“.
— И откога пушиш женски цигари?
— Те са на Ан Мари.
Навеждам се и потупвам Шон по рамото. Той неохотно се откъсва от преситената прегръдка на Мали. Правя му знак за цигара с два пръста. Той тършува в якето си, обръща се отново към Мали и леко повишава глас:
— Както и да е, как да държа мацето на разстояние, човече! Честно казано, беше доста неловко. Нейният човек е там, а тя просто не може да свали ръце от мен… нали ме разбираш… Певецът ще си счупи врата да ни зяпа… Ох, човече, оня направо щеше да се скапе…
Вади пакет „Марлборо“ и ги плъзва по масата без дори да ме погледне. Вземам си две цигари, поколебавам се, вземам трета и след това побутвам пакета обратно.
Местя очи от Шон на Джейми, от Джейми на Шон. Всичко вече е толкова съкрушително различно. Дори когато сме навън и се забавляваме, дори и в нощта на огньовете, помежду ни зее огромна празнина. Едно време всичко се получаваше толкова лесно — смеехме се, разговаряхме, поглъщахме и попивахме всеки сантиметър от света на другия. Точно това правехме. Пиехме, разговаряхме и пушехме — дълги лъкатушни разговори за каквото ни хрумне. Часове говорех по телефона с Джейми — часове. А когато и двамата бяхме друсани, можехме да разговаряме толкова продължително, че пришки ни излизаха в устата. А сега вече няма за какво да си говорим. Всичко сме си казали. Тук сме по задължение, а не защото така искаме. Просто да минава времето.
Кев се връща с две мацки от котерията си, озарен от глупашка усмивка. Една от девойките е висока и има красиво и екзотично лице, обаче лошите гени са разпределили телесното й тегло неравномерно. Има слаби крака, пълни бедра и тесни рамене, приведени към ребрата. Единственото й предимство са годините — максимум четиринайсет. Приятелката й, слабушката, дето си смучеше пръста на дансинга, е зашеметяваща. Освен това е и много пияна. Стоварва се в скута на Джейми и отпуска глава върху гърдите му. Той инстинктивно обгръща тялото й с ръка, за да я предпази да падне на пода. Изражението му е ту объркано, ту загрижено. Представям си как се втвърдява под нея.
Краката й висят на сантиметри от моите. Само лекичко да помръдна лявото си коляно, и ще я докосна.
Кев ни представя момичетата като Сюи и Беки и по-високото момиче, Беки, казва нещо, което разсмива всички. Шон на свой ред подмята нещо, което разсмива всички още повече. Смея се, без да съм чула и дума. Мислите ми са заети единствено с момичето, което седи до мен. Краката ни са се докоснали — млада, топла, безукорна кожа, която влива живот в слабините ми.
Джейми поотпуска хватката и Сюи се строполява в скута му. От рязкото движение очите й се ококорват. Той подпъхва ръка под раменете й и я изправя. Полата й се вдига безсрамно и отдолу се показват бели гащички. Клиторът ми пулсира на стола и аз се привеждам напред, за да пренеса цялата тежест върху цепката си и да увелича удоволствието. Ако бях мъж, щях да съм корава като камък.
— Вижте я само! — изпищява приятелката й. — Винаги прави така. Готова е само след три скапани бири.
Широката усмивка на Шон разкрива всичките му зъби.
— Ама е готино малко парче, нали?
— Според мен тази трябва да си върви у дома — отбелязва Джейми, погледът му става строг и се мести към Кев.
— Ела при батко — казва той и завърта ханша си към задника на Беки.
— Не, трябва да я заведеш у дома. Ще вземе да припадне тук.
Беки се прави на загрижена:
— Може би трябва да й викна такси.
— Ще се оправи — казва Кев и я побутва към дансинга. — Ще изтрезнее след минутка. Само й дай малко вода.
Нареждането му е насочено към мен. Извивам вежди.