Беки изкривява устни:
— Добре, обаче ако започне да повръща или нещо подобно, просто ни викни, става ли?
Инструкциите отново са насочени към мен. Спускам вежди и изсумтявам. Ако Били беше тук, щеше да схване иронията на съдбата. Като се сетих за Били, той къде е всъщност? Тази вечер наистина имам нужда от компанията му — весел и простосърдечен. Точно какъвто беше Джейми някога.
Кев замъква мадамата си на дансинга, преди тя да се разубеди, само че девойката се връща след две минути с фотоапарат за еднократна употреба.
— Трябва да покажа това на момичетата в училище — казва тя и несръчно започва да щрака. — Направо ще се напикаят от кеф. Ето я добричката прилежна Сюи. Никой няма да повярва, че се е докарала до това състояние.
— Дай на мен — казвам аз и вземам апарата от нея.
Тя охотно ми го отстъпва и аз коленича пред Джейми, за да имам поглед и към гащичките на Сюи.
— Усмивка!
Щрак. Светкавицата светва и обектът ми стреснато подскача. Джейми вдига ръце, за да закрие лицето си, и без опората му тя се плъзва в скута му и краката й се разтварят широко. Щрак. Джейми я хваща през гръдния кош и отново я обгръща с ръце, а докато я дърпа нагоре, се показва стегнатото й бяло коремче. Щрак. Ръцете на Джейми шарят по цялото й тяло, дърпат надолу блузата й и полата й, опитват се да спасят онова, което е останало от достойнството й. Щрак. Щрак. Щрак.
Шон и Мали са се привели напред, а от гърдите им се откъртват гръмки и дълбоки смехове. Дори привидно закрилнически настроената й приятелка не успява да потисне развеселеността си. Джейми е посинял от гняв.
Замаяна от бъркотията, Беки забравя да поиска апарата си обратно и се втурва към дансинга, за да разкаже за случката на приятелките си. Пъхвам го в чантата си. Евентуален материал за мастурбиране.
— Мамка му, Мили, носи ти се славата, че си падаш по момичета, обаче това направо беше върхът! — лукаво клати глава Шон. — Как се е подредила така, по дяволите? Тя е още дете, виж лицето й. Едва ли е на повече от четиринайсет.
— Трябва да направим нещо — рязко се намесва Джейми. — Не можем да я оставим в това състояние. Нали се сещате накъде отиват работите? Приятелките й не могат да се погрижат за нея. Чухте ли за онова момиче, което качили в някаква кола пред Алъртън Тауърс?
— Е, тя не е мечтата на изнасилвача, нали? — отбелязвам.
— Не знаех, че има критерии за жертвите на изнасилвания — саркастично ме срязва той.
— Ами нали става въпрос за тръпката от насилствения секс? Искам да кажа, че едва ли ще е в състояние да се съпротивлява. Все едно да изнасилиш надуваема кукла. Какво му е забавното?
— Не бъди такова дете, Мили. Това е пълна глупост. Надявам се, когато някой път ти самата изпаднеш в такова състояние, да не попаднеш на егоист като теб сега.
— Само че на мен не може да ми се случи, нали? Да изпадна в такова състояние. Точно това е разликата между мен и такива момичета. Те се напиват глупашки и очакват приятелките им или някой скапан самарянин като теб да се погрижи за тях. Те са егоистки, не аз. Някой трябва да им даде урок на такива.
— Страхотно звучи от устата на човек, дето си изплю вътрешностите само преди десет минути.
— Да — мятам аз бърз поглед към Шон, за да видя дали е чул. Не е. — Само че аз не се мотаех напред-назад. Не падах в скута на непознати, нали? Я ми кажи, някога мен да си ме виждал такава?
Въпросът увисва във въздуха за известно време, след това Джейми навежда глава към бузата й.
— Как си, малката?
— Ъ?
Поглежда сънено и разсеяно.
— Искаш ли още малко вода?
Тя изсумтява утвърдително и след това по лицето й пробягва паника.
— Къде са всички? — Леко и божествено фъфли. После скача: — Да не са си тръгнали без мен?
— Всичко е наред, миличка — успокоява я Джейми и й помага да се изправи на крака. — Приятелките ти още са тук.
Тя се изправя за момент, след това отново се катурва в скута му.
— Трябва да се прибера.
— Не се тревожи, миличка, няма да позволим приятелките ти да си тръгнат без теб, нали, Мили?
Обръщам очи към Шон.
— Ти не разбираш. Трябва да се прибера. Татко ще ме пребие.
— Искаш ли аз да те заведа? — предлагам.
— По-добре да си иде пеша.
— Моля ви! — гърлено хълца тя. — Той ще ме пребие. И мен, и мама, задето ме е пуснала.
— Къде живееш? — питам аз, пресягам и я докосвам по бедрото.