— В Къркдейл.
— Това е на другия край на града — въздъхвам аз. — Ако те заведа до вас, ще ме прибереш ли да пренощувам?
Ръката ми вече се плъзга нагоре към путката й.
— Да! — отговаря тя и за пръв път насочва поглед към мен. — Ти приятелка на Беки ли си?
— Нещо такова.
— Трябва да тръгвам веднага. Преди да се прибере той. Ще ме заведеш ли?
— Да, вземи си палтото. Тръгваме.
Джейми отблъсква ръката ми.
— По дяволите, Мили, върви и намери приятелките й и престани да се държиш като кучка.
— Тя и бездруго не е мой тип — казвам аз, изправям се и го поглеждам нацупено. — Твърде е бледа, твърде е космата, а и тези бабешки гащи! Не, не става за мен.
Погледите ни се срещат над главата й и сърцето ми слиза в корема. Нещо в очите му ми подсказва, че това е краят. Между мен и него е почти свършено.
Пресушавам бирата си и се понасям към дансинга. Кев танцува неистово и размахва широко ръце, все едно държи разпалена реч. Всичките му поклоннички са възприели този безопасен и превзет начин на танцуване, присъщ на момичетата от горните слоеве на средната класа, които още не вземат наркотици — ръцете във въздуха или увити около главите, затворени очи и глави, които тактуват с музиката. Безопасно. Лесно.
Проправям си път към средата на дансинга, като се възползвам максимално от блъсканицата, за да стискам задници, а след това да обвиня най-близкостоящия мъж. Беки ме забелязва и с танцова стъпка се приближава към мен, като размахва китка в такт с музиката. Изглежда абсолютно нелепо, все едно се възстановява от парализа.
— Как е Сюи? До… обре ли е?
Гласът й възприема темпото на музиката. Вглеждам се внимателно в лицето й. Очите й са съвършено черни и цялата долна половина от лицето й трепери, обаче стотинката ми пада едва когато забелязвам отзад дяволитото лице на Кев, което се хили безпаметно.
— Приятелката ти се направи на пълна глупачка — казвам. — Има нужда от нещо, което да я отрезви, при това бързо.
Протягам дланта си. Тя вирва брадичка и се прави, че не разбира.
— Кев каза веднага да ми го дадеш. Бодигардовете са те забелязали да отиваш до тоалетната преди малко и според него ще те претърсят. Ако разберат на колко си години, със сигурност ще извикат полицията.
В очите й се изписва страх.
— Не се паникьосвай, ще привлечеш вниманието към нас, просто ми го дай…
Тя практично ми го подхвърля. Аз бързам да се отдалеча, обзета от неспокойно вълнение и от добро предчувствие за предстоящата нощ. Приключих с този бар и с него.
Намирам я в тоалетната за инвалиди, повръща, наведена над мивката. Съдба.
В заведения винаги използвам мъжката тоалетна. Отчасти защото там рядко има опашка, но най-вече защото тоалетните са по-чисти. Момичетата са направо чудовища. Този път обаче предчувствах, че Кев може да опита да си върне стоката, затова се пъхнах в тоалетната за инвалиди. И я намерих там. Крехката малка Сюи — изповръща си червата. Направо си просеше някой да я изчука. Оставила е вратата открехната, затова се вмъквам вътре, заключвам и коленича до нея.
Освобождавам косата й от омазаното й лице, прибирам я някак на опашка и я пъхвам под блузата й. Тя се извръща към мен и ме поглежда с помътен и безпомощен поглед. Стаята се върти пред очите й. Кашля и изплюва дълга прозрачна слюнка, след това прави всички грозни гримаси, предхождащи повръщането. Навежда се още по-близо до мивката и няколко кичура падат в мръсотията, обаче изхвърля само противна слюнка. Това явно много я разстройва, защото започва да плаче, да плюе и да вие. Заставам зад нея и разтривам гърба й с пръсти с бавни кръгови движения — нежен и ласкав масаж, който мама е научила в Индия, обаче вместо да предизвика продуктивна емисия, действието ми й въздейства по противоположния начин и я успокоява. Кашлицата и плачът й утихват и раменете й се отпускат и привеждат. След това се обръща и ме поглежда в лицето. И аз правя онова, което ме молят очите й — дръпвам нагоре блузката й.
При вида на голия й гръб тутакси изтрезнявам. За няколко секунди главата ми е абсолютно празна и всичко излиза от фокус. Целият й гръб е осеян с морави синини, десетки синини — ако гледаш лениво, целият й гръб ще ти се стори като една огромна синина. Черни, сиви, зелени и червени, но най-вече черни. Веднага смъквам блузката обратно надолу.
Сърцето ми бие като лудо, вадя пакетчето от чантата си и си вземам щедро количество с най-дългия си нокът. Мисли, Мили, мисли! Трябва да отида да извикам Джейми. Или приятелката й, Беки. Не, Джейми — той ще знае какво да прави. Може би вече ги е видял. Може би точно затова толкова настояваше тя да се прибере у дома. При това навреме. Преди баща й…