— Изпий това — казва ми той и ми подава две таблетки и бутилка студена минерална вода. Копеле. Наистина ли мисли, че съм толкова друсана? Изчаквам го да се обърне и пъхвам хапчетата в джоба си.
— Извинявай, че се забавих. Забравих къде съм сложил тези копеленца. Може да мине малко време, преди да те хванат, но ще спиш като бебе. Зопиклон. Направо от Родни Стрийт. Никакъв махмурлук, нищичко. Съвсем чисти са. — Подава ми цигарата марихуана и се качва на шофьорското място. — Хайде — провиква се и подава глава от прозореца, — ще я допушиш вътре.
Отварям предната врата и се замотавам. Очите му изгарят въздуха помежду ни.
— Виж, Шон, благодаря ти за всичко, обаче предпочитам да повървя. Адски съм напрегната. Трябва да изразходвам малко от енергията.
Търся по лицето му признаци на съпротива, но не виждам нищо. Май само облекчение.
— Добре, бейби. Както искаш. Май тук няма опасност. Мини по Роуз Лейн. — Поглежда часовника си. — Сигурно все още е пълно със студенти. А и честно казано, наистина трябва да вървя.
Шокирана съм. Сърцето ми подскача. Какво, по дяволите…
— Достатъчно топло ли си облечена? Да ти дам ли да облечеш нещо?
— Не, добре съм, човече.
— Дръж мобилния си включен, бейби.
Кимвам. Дръпвам си за последно от джойнта и излизам в нощта. Инстинктивно се сгушвам, за да се предпазя от студа.
— Виж, ще ти дам едно палто, независимо дали го искаш или не…
Той излиза на чакъла и отива към багажника. Там цари нехарактерна за Шон неразбория — компактдискове, карти, дъждобрани и връхни дрехи.
— Не съм предполагала, че си падаш по къмпирането — казвам аз, вадейки отвътре един компас.
— Ами нали знаеш… — казва той с леко смутен вид. — Полезно е за здравето…
— И за душата.
Той приема забележката ми със свиване на раменете и изважда отвътре едно дебело брезентово яке с качулка и с дебела вата. Навличам го върху палтото си. Ръкавите ми стигат почти до коленете.
— Няма начин.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглеждам така, все едно съм избягала от Парк Лейн.
— Точно така. Затова ако случайно решиш пак да кибичиш по тротоарите, изнасилвачите ще си помислят добре, преди да те нападнат.
— Обаче, Шон, ако забележа някое птиченце, което се прибира у дома — пияно и закопняло за секс? Позволено ли ми е да се пробвам?
Вдигам качулката на главата си и Шон се разкикотва на абсурдния спектакъл. Свалям якето, захвърлям го обратно в багажника и предизвикателно скръствам ръце.
— Няма начин. Няма начин да мина по Роуз Лейн, облечена с това. Ще поема риска да ме отвлекат и да ме чукат до смърт, много ти благодаря.
Той само стои и се кикоти, измерва ме нежно с поглед, а след това очите му неусетно се превръщат в похотливи цепки, разкривяват представата ми за време и място и изсмукват от тялото ми всички резерви. Превръщам се в чист вакуум — открита, нуждаеща се и готова да бъда запълнена.
Той се приближава. Усещам как очите ми се разширяват и го всмукват. Целува ме, дълбоко и силно. Отдръпва се, когато фаровете на една кола осветяват лицето му, след това отново ме целува, всмуква устните ми в устата си, сякаш иска да вдиша цялата ми душа. Искам това да спре. Много искам да престане, обаче съм безпомощна. Вече не знам кое е редно и нередно, всичко се е стопило в смолата на желанието. Мога само да се отдам. Да се предам.
Той ме обгръща с ръка и прошепва: „Адски си красива“, след това гали основата на гърба ми, хълбоците и гърдите ми, а те се надигат от бясното туптене на сърцето ми, което помпи секс във вените ми, навсякъде, в черепа ми и надолу по гръбнака ми, завихря го в корема ми, пристяга слънчевия ми сплит, избухва във влажните ми мишници и о, Исусе, това ми идва твърде много! Твърде много е, мамка му. Всички тези усещания и реакции на тялото ме завладяват и ме изумяват, превръщат ме в едно оголено чувство, в топка от наслада. Внезапно той ме пуска и ме оставя приведена и безполезна, задъхана като куче. Отстъпва назад, погледите ни диво се сблъскват и нуждата да ме изчука поглъща лицето му, а след това бързо изчезва и е заменена от нещо друго, неосезаемо и отдалечено; за момент ми се струва, че Шон ще се обърне и ще си тръгне и у мен зейва ужасна пропаст. Смаяна съм от дълбокия копнеж, който предизвика у мен, толкова дълбок и опасен, че ако ме остави сега просто ей така, ако се обърне и си тръгне, ще откача. Той отново се приближава, аз въздъхвам безсрамно и ръцете му пак се сключват около тялото ми, стискат ме, все едно се опитва да ме смачка, езикът му изследва всеки сантиметър от устата ми, удря се в зъбите, във венците и в набръчканото ми небце и аз усещам вкуса си по устните му — кокаин, алкохол и путка. След това той ме притиска към колата, лицето ми се блъска странично в рамката и макар да не виждам неговото лице, знам какво е изписано на него, когато дланта му се плъзга по другата ми буза, дръпва я към ухото и замъглява зрението ми. Езикът му близва голата ми шия, той пъхва пръсти в устата ми, заравя ги във влажните ми бузи и ги дърпа, сякаш иска да разкъса лицето ми, а аз усещам как цепката ми се свива и се предава, мокри струи се стичат по бедрата ми, попиват нощта като гъба и точно когато си мисля, че не мога да издържам повече, че тялото ми ще се взриви, Шон се отдръпва и нежно ме целува по устата, запраща ме в съвсем различна посока и известно време двамата сме спокойни и интимни като отдавнашни любовници.