— Добре ли си — пита той задъхан.
— Чукай ме отзад — казвам. — Чукай ме в дупето.
Шон прокарва длан по потното си теме и промърморва нещо тихо и мръсно. Излиза от колата и освобождава краката си от джинсите. Лицето му е обезумяло и диво. Лягам по гръб и го придърпвам върху себе си, а огромният му твърд член се забива в мекия ми корем. Голата плътска сила и красота на този мъж не може да се сравни с нищо, което съм изпитвала до този момент. Никога не съм желала някого толкова силно. Готова съм да го убия заради това. Целувам го дълбоко и ненаситно, пресягам се с лявата си ръка към члена му и го насочвам към ануса си. Никаква слюнка, никаква влага — болката е почти непоносима и аз неистово се отдръпвам. Имам чувството, че тялото ми се разкъсва на две — все едно е пъхнал в мен нажежено до червено острие. Той се отдръпва и се извинява, целува ме нежно по шията. Отново се пъхва в путката ми, но аз напрягам мускулите си и го изхвърлям. Увивам крака около широкия му атлетичен гръб и отново посягам надолу, примамвам го към дупето си. Искам болката. Искам още болка.
— Чукай ме — прошепвам аз в лицето му, — чукай ме като курва.
Този път нищо не може да го спре. Той изръмжава ниско и гърлено и ми го пъхва грубо и себично, без всякакво чувство или сантименталност. Между нас има само гола физическа нужда и кражба. Болката се разлива по цялото ми тяло като трион, който реже вътрешностите ми, и аз просто не мога да понеса повече болка, цялото това раздиращо, парещо и обругаващо усещане, но след това бавно и непреклонно болката отслабва и се разтваря в нещо непознато, изпълнено с нужда и толкова прекрасно, че от очите ми бликват сълзи, в главата ми ненадейно избухва поредица от взривове и аз забравям къде се намирам, а когато идвам на себе си, той свършва в мен. Бързи и силни струи пронизват вътрешностите и аз също свършвам, от някаква дълбока сърцевина бликват струите на удоволствието, а след това изтичат, спадат като изпуснат балон и върху ни внезапно връхлита отрезвяващото после. Колко празна и омърсена се чувствам!
Седим на половин метър един от друг, гледаме напред към бледата жълтеникава светлина, потни и задъхани, и аз усещам как потъвам в отчаян, мрачен и мъртвешки вакуум. Той сигурно го долавя, защото ме обгръща с ръка и ме придърпва към себе си. Отдръпвам се и отмествам поглед, борейки се с напиращите сълзи. С мен става нещо ужасно. Неизмеримо дълбоко. Когато извади члена си, Шон измъкна и душата ми. Обличам се бързо и стеснително, криейки тялото си, като че ли той е непознат. Срещам разтревожения му поглед и по бузата ми се стича сълза. Обличам палтото си и отварям вратата на колата.
— Мили — казва той, — не е нужно да бъде така.
Само че е така. Така е. Поглеждам го пак и си тръгвам.
Наливам си чаша уиски, смръквам дълга линийка и си приготвям гореща вана с много мехурчета. Сядам на капака на тоалетната, вдигам колене към брадичката си и предпазливо отпивам от уискито. Мразя скоч и се боря да потисна отвращението си, но стигне ли до вътрешностите ми, уискито започва да пари и да тлее като всяко друго. Плъзвам се във ваната и добавям още малко шампоан, за да не се налага да гледам мръсното си и прекършено тяло, проснато пред погледа си. Позволявам на кокаина да ограби главата ми от всички мисли и чувства. Вече не е останало нищо освен смътното усещане за задоволеност. Минава време. Водата изстива. Добавям още топла вода. Пресушавам уискито, което този път няма толкова ужасен вкус, и по тялото ми бавно се разнася топлината му.
Затварям клепачи и забравям. Водата смекчава и гали подутите ми отверстия, прочиства ме, поглъща постоянното отделяне на течности дискретно и с опрощение. След това постепенно и плавно потъвам в странни и несвързани кокаинови видения.
Някакво думкане, думкане, думкане в гърдите ме разбужда внезапно. Скачам, притискам ръка към сърцето си и през дробовете ми преминава силна струя въздух. Поемам си дълбоко и внимателно дъх и пулсирането престава. Водата е изстинала и кожата ми е настръхнала. Надигам се от ваната, дробовете ме заболяват от усилието и когато мярвам неясното си отражение в запотеното огледало, мисълта ме удря като стиснат юмрук.
ШОН.
ЧУКАХ СЕ С ШОН.
Туптенето се връща, силно и бързо.
За бога, Мили, какво направи? Прокарвам длан по млечнобялата повърхност на огледалото и отражението ми се изпречва насреща ми като злокобно опасение. Защо, Мили? Защо?