Първото нещо, което чувам, е мама. Кара се с татко.
МАМА.
Върнала се е.
Долу в кухнята е.
Татко се бори за любовта си. Не мога да чуя какво му казва тя, обаче тонът на гласа й е твърд и непознат, напълно лишен от мама. Чувам трясъка на счупени съдове. И риданията на татко. Мама крещи. Татко плаче. Мама крещи. Татко плаче. Мама крещи. Татко плаче. Крясъци и плач. Плач и крясъци, докато гласовете им не се слеят и сплъстят в налудничава какофония — пронизителни викове, които стават все по-силни и по-силни, а след това изведнъж секват в нетрепваща тишина. Чува се единствено неравномерното туптене на сърцето ми, болезнено и ранено, което бие в гърдите ми.
Захапвам възглавницата си, а кавгата продължава, докато къщата не ни е отнета от същите призраци, които ни отнеха и предишната.
Моля те, мамо. Кажи нещо. Толкова отдавна не съм чувала гласа ти. Не ме напускай отново. Затънала съм в тази тишина. Не си отивай.
Възглавницата ми е мокра от сълзи, а вратът ми е лепкав от пот. През пердетата прониква бледа и мъглива светлина. Напрягам очи и се взирам в едно сивкаво петно светлина на стената. От другата страна на стената татко хърка силно. Мама не е до него.
Мехурът ми ще се пръсне, гърлото ме боли, а кокаиновата депресия си пробива път в главата ми. Опипом намирам пътя до банята, главата ми пулсира зад очите, и вътрешно простенвам при внезапната експлозия от дневна светлина през пердетата на банята. Тежко се отпускан на студената тоалетна чиния. Задникът ме боли и е подут, а когато пишкам, смъди — ужасно, разкъсващо химическо смъдене, което се повтаря и в гърлото и в носа ми. Издухвам остатъка от снощното прекаляване в една кърпичка — кръв, кокаин и порока на града. Избърсвам се отзад напред, помирисвам хартията и ми се повдига. Напълвам мивката с топла вода и прокарвам топла влажна кърпа през лицето си. След това търкам зъбите си, докато не ми прокървят венците, и изплювам в мивката пенливата гадост. Потапям ръката си във водата, махвам запушалката и пъхвам пръст в центъра на водовъртежа. Торнадото се завърта встрани от канала, премята се, трепти и се залепя за мивката, преди сифонът да го засмуче с войнствено клокочене. Изтривам лице и се осмелявам да погледна в огледалото. Отражението ми се хили злобно, бяло и грозно, стреснато под погледа ми. С мъка се помъквам надолу.
Отпускам се на кухненската маса и заровила брадичка дълбоко между дланите си, се опитвам да осмисля нощта. Сънищата ми до голяма степен определят настроението ми през деня. Границите в ума ми, които разделят осъзнатото от несъзнаваното, вероятно са несигурни и с помътен поглед, защото сънищата ми често се изсипват в действителността с такава плавна увереност, че нерядко живея в напълно измислен свят. Шон обаче не беше сън. Той ме изчука. Притежаваше ме. Негодникът ме имаше.
Наливам две чаши топла вода от чешмата. Издухвам си носа и включвам чайника. Разсеяно правя две чаши чай. Депресията ми се задълбочава.
Зарейвам поглед в потискащия двор и в главата ми пропълзяват лишени от смисъл мисли. Отвратителната скулптура на Шон, фойерверките, престрелката в дневната на Джейми, мацката на татко, синините по гърба на онова малко момиче.
Шон.
Търся си ключа на стълбите, вземам си вана, отварям бутилка скоч, изпадам в паника, напивам се с една чаша, търся си цигарите…
Напада ме друга поредица от спомени, сблъсква се с вълна от течна паника, която се надига някъде дълбоко от вътрешностите ми.
О, Исусе! Не! Моля те, нека това да е поредният пиянски сън. В главата ми започва да се прояснява един образ — татко лежи гол до жена без лице. Опитвам се да прогоня образа, обаче той остава, безформен като зародиш. Отмествам поглед от студения сив двор и с разтуптяно сърце се насочвам към кабинета.
Всичко е както съм го оставила — счупеното чекмедже, кутията за пури. Причернява ми.
Нямам представа колко време съм била в безсъзнание. Секунди? Минути? С мъка се вдигам на колене. Навсякъде е пълно с улики за моето ровичкане. Дъщерята, която си вре носа в чуждите работи. Дори съм нащърбила едно чекмедже. Мама ще се ужаси. Тя спаси това приятелче от удавяне в Саутпорт. Най-скъпото от всичките й намеренийчета. Беше подгизнало, сцепено отзад и без чекмеджета.