— Срещнах един твой стар приятел — рече тя разсеяно. — Тони.
— Тони ли? — Фонтен се престори, че не се сеща, после облиза устни и попита: — Кой бе, Тони Жребеца ли?
— Същият. Той май не е запазил особено мили спомени от теб — саркастично каза Сара. — Какво си му направила?
Фонтен се намръщи.
— Взех го като келнер, направих от него най-добрия управител на най-добрата дискотека в Лондон…
— А, да, и после го изхвърли, нали?
— Отказах се от услугите му, преди той да се откаже от моите. Надутият копелдак се опитваше да върти собствен бизнес за моя сметка.
— И какво стана?
— Разправяла съм ти. Станах съдружник с неговия счетоводител, преди той да ме изпревари. Такъв е животът. Оттогава нищо не съм чувала за него. Какво ли пък търси в Лос Анджелис?
— Оглежда се, души и пръхти като всички в Ел Ей. Между другото как върви твоят клуб… „Хобо“ се казваше, нали?
— Всичко е наред. Запазил е класата си — отвърна Фонтен, докато вадеше кутия за грим от чантата си. — Тази сутрин получих писмо от адвоката си. Смята, че трябва да се върна да пооправя някои работи.
— И какви са тези работи? — шеговито попита Сара.
Фонтен намаза устните си с гланц, преди да отвърне:
— От финансов характер, скъпа. Единственото, което има значение.
Фонтен се чувстваше длъжна да се преструва, че всичко около нея е чудесно, дори пред близка приятелка като Сара. Сега, докато вървеше по Пето авеню, се сети за писмото от адвоката и реалното му съдържание — финансови проблеми, неплатени сметки, лошо похарчени суми. „Хобо“ беше в затруднение. Да, трябваше да се върне в Лондон и да оправи нещата. Но как бе възможно „Хобо“ да е в затруднение? От момента, в който Бенджамин й го бе купил, мястото носеше добри пари.
Тони, нейният менажер и любовник, се бе превърнал в най-търсения мъж в Лондон, когато го взе за управител. Когато се отърва от него, Йън Тейн, новият й съдружник, го премоделира, назначи нов управител и я разочарова с нежеланието си да й стане съдружник и в интимно отношение, така че откупи обратно дела си и преди да напусне Лондон, клубът процъфтяваше. Това че бе единственият собственик на „Хобо“, бе голямо предимство.
Започна да вали и Фонтен безуспешно се огледа за такси. По дяволите! Време беше да си намери друг милионер. Докато беше мисис Бенджамин Халед, винаги имаше на разположение ролс-ройс с личен шофьор. Сега можеше да наема лимузина с шофьор само за вечерите. Тогава наистина й бяха необходими, защото придружителите й нерядко разполагаха само с мотоциклет, а понякога и на това не можеше да се разчита. Фонтен обичаше мъжете, а тези с издути отпред панталони особено много.
Не бе преследвала парите, но поради красотата й те винаги бяха вървели след нея. Бенджамин например я забеляза на модно ревю в Сен Мориц и заряза първата си жена с бързина по-голяма дори от тази, с която свършваше в леглото. Когато стана мисис Халед, парите вече се превърнаха в необходимост. Фонтен имаше вкусове, които трудно се задоволяваха. Сега обаче се нуждаеше от кратка ваканция, преди да хване друг милиардер за съпруг. Уви, милиардер означаваше възрастен мъж (като изключим рокзвездите, но те пък имаха недостатъка да се привързват към недорасли блондинки), а Фонтен търсеше млади мъже с красиви тела и осемнайсет-деветнайсетсантиметрови атрибути.
Някакъв пияница се заклатушка пред нея, препречвайки пътя й.
— Иска ли ти се? — попита той и устата му се разля в похотлива усмивка.
Фонтен не му обърна внимание и понечи да отмине.
— Хей! — той отново се мъчеше да прегради пътя й. — Какво ти е? Да не би мадам да не е в настроение?
Фонтен го блъсна, видя едно такси и се затича към него, строполи се на задната седалка и въздъхна. Наистина трябваше да се махне от Ню Йорк.
Веднага щом Фонтен излезе, Риа, прислужничката й, се втурна към телефона. След десет минути приятелят й пристигна. Казваше се Мартино и според нея беше най-големият красавец в целия скапан Ню Йорк
— Какво ще ми кажеш, бейби? — той я ощипа, докато очите му измерваха всеки сантиметър от луксозния апартамент.
— Имаме два часа — нетърпеливо обясни тя. — Кучката няма да се върне преди пет.
— Да почваме тогава.
— Ей сега. Чакай първо да ти покажа нещо. Ела да видиш спалнята й. Можем да го направим в нейната спалня.
Мартино се подсмихваше, докато сваляше ципа на прилепналите си кожени панталони.
Фонтен прекара следобеда в слушане на клюки в козметичния салон. Част от нещата вече беше чула от Сара, но интерпретацията винаги беше интригуваща.
— Връщам се в Лондон — довери тя на Лесли, личния й фризьор.