— А знае ли човекът какво му предстои?
— Обясних му, че ще участвува в научен експеримент, свързан с психологията на пола. Колкото по-малко знае, толкова по-добре.
— А жената? Коя жена ще използуваш?
— Симон, разбира се. Тя е пълноправен научен работник. Ще има дори по-голяма възможност от мене да наблюдава реакциите на мъжа.
— И още как — подхвърлих аз. — А тя съзнава ли какво може да й се случи?
— Напълно. Доста се изпотих, докато я придумам да се съгласи. Наложи се да изтъкна, че ще участвува в историческа демонстрация. Стотици години ще говорят за това.
— Глупости.
— Скъпи сър, през вековете при научните открития е имало велики епически моменти, които не са потънали в забрава. Като мига, когато на доктор Хорас Уелс от Хартфорд, щата Кънектикът, извадили зъб през 1844 година.
— И какво му е историческото на мига?
— Доктор Хорас бил зъболекар, който си правел опити с азотен оксид. Един ден имал ужасен зъбобол. Знаел, че зъбът трябва да бъде изваден, и повикал друг зъболекар да свърши работата. Най-напред обаче убедил колегата си да му сложи маска на лицето и да пусне упойващия газ. Загубил съзнание, зъбът бил изваден, а той се събудил жив и здрав. Това, Осуалд, е била първата операция в света, извършена с пълна упойка. Последиците са огромни. Ние ще направим същото.
В този момент се позвъни. Анри грабна чифт запушалки и отиде да отвори. На вратата стоеше боксьорът Пиер. Анри му позволи да влезе едва когато Пиер запуши плътно ноздрите си. Според мене човекът идваше с мисълта, че ще го снимат в порно, но сигурно историята със запушалките бързо разсея илюзиите му. Пиер Лакай беше категория петел — дребен, мустакат и жилав, с плоско лице и сплескан нос, около двайсет и две годишен, и не особено схватлив.
Анри ни запозна, а после ни въведе право в съседната лаборатория, където работеше Симон. Тя стоеше по бяла престилка до лабораторната маса и записваше нещо в тетрадка. Когато влязохме, тя ни погледна през дебелите стъкла на очилата. Очилата й бяха с бели пластмасови рамки.
— Симон, това е Пиер Лакай — представи Анри боксьора.
Симон го погледна и не каза нищо. Анри не си направи труда да представи и мене.
Симон беше стройна жена на трийсетина години с приятно, чисто лице, с пригладена назад коса, сплетена и събрана на кок. Всичко това, заедно с бялата престилка и бялата кожа на лицето, внушаваше чувство за асептичност. Тя изглеждаше така, сякаш е била стерилизирана в автоклав в течение на половин час, и сега трябва да бъде пипана с гумени ръкавици. Симон гледаше боксьора с огромните си кестеняви очи.
— Да започваме. Готов ли си? — попита Анри.
— Нямам представа какво трябва да стане, но съм готов — отговори боксьорът, като леко танцуваше на пръсти.
С тебешир на пода бяха отбелязани точки на различни разстояния от стола — от половин метър до шест метра.
Анри беше готов. Явно още преди моето идване беше обмислил всичко.
— Симон ще седне на този стол — каза той и посочи обикновения дървен стол в средата на лабораторията. — А ти, Пиер, ще застанеш върху отстоящата на шест метра черта, без да сваляш запушалките. Като начало ще пръсна малко от течността върху врата на дамата — продължи Анри, обяснявайки на боксьора. — Тогава ти ще си махнеш запушалките и бавно ще тръгнеш към Симон. Най-напред искам да установя точния обсег на действие, разстоянието до обекта в момента, когато молекулите стигнат рецепторното поле — обясни той вече на мене.
— С дрехи ли ще бъде отначало? — попитах аз за боксьора.
— Ще бъде точно в същия вид, в който е сега.
— А какво се очаква от дамата: да съдействува или да се противопоставя?
— Нито едното, нито другото. Просто ще бъде послушен инструмент в ръцете му.
Симон продължаваше да гледа боксьора. Забелязах я как бавно прокарва върха на езика си по устните.
— А парфюмът не влияе ли и върху жената? — попитах аз.
— Ни най-малко. Затова ще изпратя Симон да приготви спрея.
Младата жена тръгна за главната лаборатория и затвори вратата след себе си.
— Значи пръскате момичето с нещо и аз тръгвам към него — каза боксьорът. — После какво става?
— Ще почакаме и ще видим — рече Анри. — Ти не се безпокоиш, нали?
— Аз да се безпокоя? — учуди се боксьорът. — Заради една жена?
— Така те искам — каза Анри, който явно започна да изпитва силно вълнение. Подскачаше от единия до другия край на стаята, неколкократно провери дали столът е точно на отбелязаното с тебешир място. Също така махна от масата всичко чупливо — колби, стъкленици и епруветки — и ги нареди на висока полица. — Не разполагаме с идеалната обстановка за целта — каза той, — но трябва да се възползуваме максимално от положението.