— Благодаря, мадмоазел! — каза й Анри, когато тя притича покрай него.
Интересното беше, че опияненият боксьор нямаше ни най-малка представа какво е правил. Стоеше гол, облян в пот, зяпаше из стаята и се мъчеше да проумее по какъв начин е изпаднал в такова положение.
— Какво направих? — попита той. — Къде е момичето?
— Беше страхотен! — извика Анри и му хвърли една хавлиена кърпа. — За нищо не се тревожи! Заслужи хилядата си франка.
Точно тогава вратата с размах се отвори и Симон, все така гола, се втурна в лабораторията.
— Напръскайте ме отново! О, мосю Анри, напръскайте ме само още веднъж!
Лицето й грееше, очите й ярко блестяха.
— Експериментът приключи — осведоми я Анри. — Вървете да се облечете.
Той здраво я хвана за раменете и насила я отпрати в другата стая. После заключи вратата.
Половин час по-късно Анри и аз седяхме и празнувахме успеха си в едно близко кафене. Пиехме кафе и коняк.
— Колко време продължи? — попитах го аз.
— Шест минути и трийсет и две секунди.
Отпивах от коняка и наблюдавах хората, минаващи по тротоара.
— А каква ще е следващата стъпка?
— Първо трябва да си попълня бележките, а после ще говорим за бъдещето — каза Анри.
— Знае ли някой формулата?
— Не.
— Ами Симон?
— И тя не я знае.
— Записал ли си я?
— Да, но така, че друг да не може да я разчете. Ще я запиша точно утре.
— Това да ти е първата работа. И аз искам копие. Как ще наречем веществото? Трябва ни име.
— Какво предлагаш?
— „Кучка“. Да го наречем „Кучка“ — казах аз.
Анри се усмихна и бавно кимна. Поръчах още коняк и подхвърлих:
— Страхотно средство против граждански вълнения. Много по-сполучливо от сълзотворен газ. Представи си каква сцена ще се разиграе, ако напръскаме с него разярена тълпа.
— Хубаво ще е — каза Анри. — Много хубаво.
— Още нещо можем да направим: ще вземаме баснословни суми за него от свръхбогати дебелани!
— Може — съгласи се Анри.
— Смяташ ли, че ще лекува липсата на мъжественост? — попитах аз.
— Разбира се. Импотентността ще изчезне завинаги.
— Ами старците на преклонна възраст?
— И тях ще лекува, макар че едновременно с това и ще ги убива.
— Ами разпадналите се бракове?
— Скъпи приятелю, възможностите са легион — каза Анри.
Точно в този миг в съзнанието ми бавно започна да покълва едно хрумване. Както знаете, проявявам силен интерес към политиката на Съединените американски щати. Винаги съм смятал, че там, в страната на могъщата и смесена нация, се решават съдбините на човечеството. А тъкмо сега начело стоеше президент, когото не можех да понасям. Зъл човек със зла политика. И нещо по-лошо: той нямаше чувство за хумор и изглеждаше отблъскващо. Защо тогава аз, Осуалд Корнилиъс, не вземех да го сваля?
Идеята ми допадна.
— Какво количество от „Кучката“ имаш сега в лабораторията? — попитах аз Анри.
— Точно десет кубически сантиметра.
— А колко е нужно за една доза?
— При теста използувахме един кубик.
— Толкова ми трябва. Един кубик. Ще го отнеса у дома. Заедно със запушалки.
— Не — възпротиви се Анри. — Да не си правим шеги на този етап. Много е опасно.
— Но това е моя собственост — казах аз. — Половината е моя. Не забравяй уговорката ни.
Накрая Анри се предаде. Но никак не му беше приятно. Върнахме се в лабораторията, сложихме си запушалки на ноздрите и Анри прехвърли точно един кубик от парфюма „Кучка“ в малко шишенце.
— Умолявам те да бъдеш дискретен! — каза той. — Това сигурно ще се окаже най-важното научно откритие на века и на него трябва да се гледа сериозно.
Тръгнах си от лабораторията и отидох право в работилницата на Марсел Бросоле, мой стар приятел. Марсел беше изобретател и производител на миниатюрни и прецизни научни приспособления. Често работеше за хирурзи, конструираше нови типове сърдечни клапи и пейсмейкъри, както и ония мънички еднопосочни клапи, намаляващи вътрешно черепното налягане при хидроцефалите.
— Искам да ми направиш капсула, която да побира точно един кубик течност — казах му аз. — Към капсулата да има прикрепен часовников механизъм, за да може в нужния момент тя да се пръсне и течността да се освободи. Целият механизъм трябва да е с ширина и дебелина до половин инч. Колкото по-малък е, толкова по-добре. Ще се справиш ли?
— От лесно по-лесно — каза Марсел. — Ще представлява малка пластмасова капсула с парченце бръснарско ножче, което да я среже, с пружинка, задвижваща ножчето и с най-обикновена будилникова система от миниатюрен дамски часовник. Трябва ли капсулата да може да се пълни?