Выбрать главу

— Ти на лов за елени ли ще ходиш, или какво? — кисело попита Док. — На това разстояние няма да уцелиш и торба с пясък. С дуло под пет сантиметра най-доброто, което можеш да направиш, е да се промъкнеш до елена, да опреш дулото в корема му и да натиснеш спусъка.

— Долу видях няколко торби с пясък.

— Като говорим за лов на елени, знаеш ли, че Мани Ливайн те издирва?

— Кой е Мани Ливайн?

— Един психопат. Брат на Сами Ливайн.

— Кой е Сами Ливайн?

— Кой беше — поправи го Док. — Сами изчезна преди единайсет години. Носят се слухове, че ти си му помогнал да се включи в енергийния бизнес.

— Енергийният бизнес ли?

— Производство на метан.

— Не познавам нито единия, нито другия. Но ако все пак този Мани ми почука на вратата, как да го позная?

— Прилича на Дани де Вито в кофти ден. И е много по-проклет. Носи „Магнум Рюгер Редхок“ и обича да го използва.

— Големичък пистолет за такъв нисък и дебел мъж. Благодаря ти за благата вест.

Док отново сви рамене.

— Нещо друго трябва ли ти?

— Един бокс.

— Обикновен, текстолитов или кожен?

Когато Курц се прибра в Чийктуага с 45-калибровия в кобура под мишницата, 38-калибровия в левия джоб на якето и еднокилограмовия бокс в десния джоб, минаваше полунощ. Нито веднъж не превиши разрешената скорост. Ако някой го спреше за проверка, щеше да има неприятности с изтеклата си преди осем години шофьорска книжка.

Тъкмо беше свил в отбивката за Мотел 6, когато забеляза паркираната далеч от уличното осветление спортна кола с вдигнат гюрук. Червена „Хонда“ S2000. Можеше да е съвпадение, но Курц не вярваше в съвпадения, така че направи обратен завой и подкара обратно към булеварда.

Хондата включи фаровете си и ускори след него.

7.

Курц измина около пет километра преди да реши, че онзи зад кормилото на хондата е пълен идиот. Шофьорът държеше толкова голяма дистанция, че след светофарите Курц на няколко пъти трябваше да намалява, за да му позволи да го настигне.

Курц излезе от осветения булевард и подкара по едно извънградско шосе, което помнеше отпреди. Урбанизацията още не беше стигнала дотук и пътят беше пуст. Курц ускори дотолкова, че спортната кола го следваше с труд на двадесетина метра отзад, след което внезапно навлезе в една павирана отбивка, натисна рязко спирачките и изви протестиращия буик на сто и осемдесет градуса. Фаровете му осветиха хондата, която спря на десет метра от него. Виждаше се само главата на шофьора.

Курц излезе, клекна зад отворената шофьорска врата на буика и извади 45-калибровия кимбър.

От спортната кола излезе огромен мъж. В ръцете му нямаше оръжие.

— Ей, Курц. Покажи се бе, задник.

Курц въздъхна, прибра пистолета в кобура, излезе пред запалените предни фарове и каза:

— Какво искаш, Карл.

— Да си ебеш майката.

— Кой те изпрати?

— Никой не ме е изпратил, задник такъв.

— Значи си по-тъп, отколкото изглеждаш. Ако това изобщо е възможно.

Карл се приближи. Въпреки хладния нощен въздух носеше прилепнали панталони и поло като преди, без сако — демонстрираше напомпани мускули.

— Виж че нямам пистолет бе, куроблизецо.

— Добре — каза Курц.

— Дай да се разберем… — каза културистът.

— Какво има да се разбираме?

— … като мъж с мъж — довърши мисълта си Карл.

— Виждам само един мъж — каза Курц и си погледна часовника. Пътят бе все така пуст.

— Ъ? — Карл се намръщи от умствено усилие.

— Ще те питам само едно преди да се разберем като мъж с мъж. Как ме намери?

— Проследих те, като излезе от господин Фарино.

„Господи, съвсем съм се отпуснал!“ — помисли си Курц и се разтревожи за пръв път, откакто беше познал бодигарда в спортната кола.

Карл пристъпи още по-близо.

— Никой не може да ме нарича педал! — И вдигна огромните си мускулести ръце.

— Сериозно? Аз пък мислех, че си свикнал.

Карл се хвърли върху него.

Курц се отмести и го прасна с бокса в лявото ухо. Карл заби глава в бронята на буика и се строполи на асфалта. И при двата удара изхрущяха зъби. Курц мина зад него и го изрита в задника. Карл не помръдна.

Курц изключи фаровете на буика, направи същото с тези на хондата, изключи двигателя й, заключи вратите и метна ключовете в гората. Издърпа с леко пъхтене Карл до задницата на буика и нарита краката му точно пред лявата гума.