Мъжът пусна китката му, излезе от стаята, продължи по коридора в обратна посока на рецепцията, слезе по стълбите към задния вход и напусна болницата през рампата за линейките.
София Фарино го чакаше отвън в черното си „Порше Бокстър“. Гюрукът беше вдигнат, понеже дъждът продължаваше да се лее като из ведро. Високият мъж се настани на дясната седалка. Тя не го попита какво е станало.
— На летището ли?
— Да, ако обичаш — отвърна мъжът със същия тих и приятен глас, с който беше говорил на Карл.
Тя подкара. Изминаха няколко минути в мълчание.
— Времето в Бъфало винаги ми е харесвало — наруши тишината мъжът. — Напомня ми за Копенхаген.
София се усмихна и отвърна:
— О, за малко да забравя. — Отключи жабката и извади оттам дебел бял плик.
Мъжът се усмихна леко и пъхна плика в джоба на шлифера си, без да преброи парите.
— Предай най-топлите ми чувства на баща си.
— Ще му предам.
— И ако мога да съм полезен с още нещо на фамилията…
София отклони поглед от равномерния дъжд върху предното стъкло и каза:
— Всъщност има още нещо…
11.
Курц седете в кабинета в Центъра за обществено наблюдение, гледаше полицейската служителка през очуканото бюро и си мислеше, че е хубава като калинка.
Казваше се Пег О’Тул. Той рядко използваше определения от рода на хубава като калинка, но госпожица О’Тул беше точно такава. Тридесет и няколко годишна, поне на вид, но със свежа луничава кожа и яркосини очи. Червена коса — не изумителната червена коса на Сам, а огненорижа — падаща по раменете на естествени вълни. Малко по-пълна от съвременните стандарти, което доставяше безмерно удоволствие на Курц. Един от любимите му изрази бе този на Том Улф, който описваше болезнено слабите модни девойки на Ню Йорк като „обществени рентгени“. Курц съвсем между другото се зачуди какво ли ще си помисли за него полицай Пег О’Тул, ако й каже, че е чел Том Улф. След това се зачуди какво му става, че се чуди точно това.
— И така, къде живеете, господин Курц?
— Тук-там. — Отбеляза си, че не го нарече снизходително на малко име.
— Трябва да имате постоянен адрес. — Тонът й не бе нито фамилиарен, нито студен, просто професионален. — През следващия месец трябва да ви посетя и да се уверя, че живеете в условията, при които сте освободен предсрочно.
Курц кимна.
— В момента живея в Мотел 6, но си търся постоянно жилище. — Не мислеше, че ще е умно да й каже за изоставената хладилна сграда, походното легло и взетия на заем спален чувал, които понастоящем наричаше свой дом.
Госпожица О’Тул си отбеляза нещо.
— Търсите ли си вече работа?
— Намерих си.
Тя вдигна леко вежди. Бяха плътни и с цвета на косата й.
— Развивам собствен бизнес.
— Така няма да стане — каза Пег О’Тул. — Разкажете ми с подробности.
Курц кимна.
— Направих агенция за разследвания.
Полицейската служителка потупа долната си устна с химикалката.
— Господин Курц, много добре знаете, че никога повече няма да получите разрешително за частен детектив в щата Ню Йорк и че е незаконно да притежавате и да носите огнестрелно оръжие, както и да се събирате с криминално проявени лица, нали?
— Да — отвърна Курц и понеже полицейската служителка не каза нищо, продължи: — Фирмата е законно регистрирана — „Суитхарт Сърч“.
Госпожица О’Тул сдържа усмивката си.
— „Суитхарт Сърч“ ли? Да не е нещо като агенция за запознанства?
— Нещо подобно. Това е услуга, базирана на интернет. Секретарката ми и аз работим на компютрите през деветдесет и девет процента от времето.
Полицейската служителка почука белите си зъби с горния край на химикалката и каза:
— В Мрежата има стотици фирми за такива услуги.
— Точно това каза и моята секретарка Арлен.
— И защо мислите, че точно вие ще направите пари?
— Първо, защото се осланям на усещането си, че има сто милиона, родени по времето на бейбибума, които наближават пенсионна възраст и са готови да се отърват от настоящите си съпрузи и съпруги и сигурно все още си падат по гаджетата си от гимназията. Нали се сещате — спомените от първото натискане на задната седалка на „Мустанг“ 66-а, такива неща.
Госпожица О’Тул се усмихна.
— Мустанг 66-а няма задна седалка.
„Не се прави на интересна — помисли си Курц, — просто е информирана.“