12.
Курц разбра, че разпитът няма да е лек, още когато Хатауей от отдел „Убийства“ спусна няколко ролетни щори върху едностранното огледало на едната стена на стаята за разпити и изтръгна щепсела на касетофона от контакта в пода. Втората лоша поличба бе, че бяха заключили ръцете му с белезници зад гърба към металния стол, на който седеше, и краката на стола бяха завинтени към пода. Третото предзнаменование бяха тъмните петна по очуканата дървена маса и по линолеума в близост до завинтения стол, но Курц си каза, че може да са от разляно кафе. Но най-сериозният намек като че ли бяха латексовите ръкавици на Хатауей, същите каквито лекарите си слагаха, за да се предпазят от спин.
— Здрасти бе, Курц — каза Хатауей, когато свали щорите. След което направи три бързи крачки към него и го удари по лицето с опакото на ръката си.
Курц тръсна глава и изхрачи кръв на линолеума. Добре поне, че Хатауей беше свалил масивния златен пръстен от дясната си ръка — сигурно за да не скъса ръкавицата. На лявата си буза Курц имаше избледнял белег от ухото до ъгъла на устата, останал от един подобен разговор с Хатауей преди почти дванайсет години.
— Радвам се да те видя, лейтенант — каза Курц.
— Детектив — каза Хатауей.
Курц сви рамене, доколкото му позволяваха окованите към стола ръце.
— Единайсет години и нещо — каза и отново изплю кръв. — Помислих, че най-после си издържал изпитите за лейтенант. Или поне за сержант.
Хатауей го удари пак, този път с юмрук.
За известно време Курц изгуби съзнание. Свести се тъкмо когато по-младият полицай казваше:
— За бога, Джими…
— Млъквай — каза детектив Хатауей, заобиколи масата и погледна часовника си. Курц предположи, че времето му за личната част от разпита е изтекло. „Това е добре“ — помисли си с все още кънтяща глава.
— Къде беше вчера сутринта, Курц? — изръмжа Хатауей.
Курц поклати глава. Грешка. Стаята се замъгли и се завъртя. Единствено белезниците го удържаха на стола.
— Попитах къде беше вчера сутринта? — Хатауей се приближи.
— Адвокат — каза Курц. Устата му беше пълна с кръв, но всичките му зъби май си бяха на мястото.
— Какво?
— Искам адвокат.
— Адвокатът ти умря, боклук такъв. Скапаният сводник и преследвач на линейки Мърел получи инфаркт преди четири години.
Курц знаеше това, но повтори:
— Адвокат.
Хатауей отговори, като извади деветмилиметровия си глок от кобура под мишницата и един малък смит и уесън от джоба на сакото си, след което подхвърли уесъна на масата пред Курц. Класически шантаж.
— Джими, недей! — каза ниският младок.
Курц не знаеше дали това не е част от хореографията, или по-младият детектив наистина се тревожи. Ако беше стандартният фарс „доброто и лошото ченге“, малкият беше много добър актьор.
— Май не сме го обискирали достатъчно щателно — процеди Хатауей и прониза Курц с бледосините си очи. Курц винаги беше мислил, че погледът му е налудничав, но сега, повече от десет години по-късно, това ченге беше по-ненормално от всякога.
Хатауей зареди първия патрон в цевта на глока.
— Къде беше вчера сутринта, Джоуи?
На Курц почваше да му писва. През последното десетилетие се беше случвало да говори с други затворници за Първата заповед: „Никога не убивай ченге!“. Колкото да става приказка, беше заемал становището „Защо пък не?“. И много често беше имал наум точно Хатауей.
Курц отмести поглед от зачервеното лице на полицая и се замисли за други неща.
— Нещастник скапан — каза Хатауей, прибра пистолетите и удари Курц по ключицата с почти същия бокс, какъвто Курц беше използвал срещу Карл. Рамото и лявата ръка на Курц за миг изтръпнаха, после пламнаха от зверска болка.
Другият детектив включи микрофона и вдигна щорите. Хатауей беше свалил медицинските ръкавици. Подхвърленият пистолет и боксът не се виждаха. Глокът си беше на мястото в кобура.
„Е — помисли си Курц, — всичко мина нормално.“
— Джо Курц, потвърждаваш ли, че си бил осведомен за правата си? — попита детектив Хатауей.
Курц изръмжа. Ключицата му май не беше счупена, но щяха да минат поне няколко часа преди да може да движи лявата си ръка.
— Къде беше вчера сутринта между девет и единадесет? — попита Хатауей.
— Искам да говоря с адвокат — произнесе Курц толкова членоразделно, колкото можеше.
— Ще ви бъде извикан обществен защитник — каза Хатауей към микрофона. — Отбелязвам за протокола, че настоящият разговор се провежда със съгласието и по молба на господин Курц.