Курц се наведе към микрофона.
— Майка ти смучеше курове на „Саут Делауер“, детектив Хатауей. Аз й бях редовен клиент.
Хатауей забрави, че е без ръкавици, и го зашлеви циганската толкова силно, че кръвта от носа на Курц опръска стената на два метра от него. „Ама че съм хитър — помисли си Курц. — Е, те подправят и записите.“ Той поклати глава. Беше се отдръпнал достатъчно бързо, за да си спести счупения нос.
— Познаваш ли тази жена? — попита другият детектив, сложи една папка на масата и я отвори.
— Не лей кръв по снимките, Курц! — предупреди го Хатауей.
Курц се опита да се подчини, въпреки че на черно-белите снимки се виждаше толкова снимана кръв, че малко истинска едва ли би ги зацапала повече.
— Познаваш ли тази жена? — повтори другият детектив.
Курц не отговори. На снимките едва си личеше, че това е било жена. Позна я, разбира се. Позна столовете с неудобните облегалки около масата на Франк Лойд Райт.
— Отричаш ли, че си бил в дома на тази жена вчера сутринта? — настоя младият детектив, след което добави към микрофона: — Отбелязвам за протокола, че господин Курц отказва да идентифицира фотографиите на Мари Ан Ричардсън, жената, с която се е срещал вчера.
„Само че вчера тя имаше нос, очи, гърди и цялата й кожа си беше на мястото“ — изкушаваше се да каже на глас Курц. Разгледа разпръснатите по масата снимки. Убиецът беше пълен изрод и психопат, но много добър с ножа. Въпреки нечовешкия си аспект вивисекцията беше извършена майсторски. Курц се съмняваше, че госпожа Ричардсън би одобрила подобен подход към въпроса, тъй като от снимките личеше, че убиецът я е оставил жива през известна част от обработката. Курц се опита да разбере кога е било извършено убийството. Всичко беше така, както при излизането му от къщата. Не беше имало никаква борба — или този с ножа беше бил достатъчно силен, за да я ограничи до подгизналото от кръв килимче точно пред трапезарията. Или, което беше по-вероятно, убийците бяха двама — единият я беше държал, а другият я беше рязал.
— Това на роклята й семенна течност ли е?
— Млъквай — каза детектив Хатауей, пристъпи към Курц, закри микрофона с ръка и стисна рамото му с другата. Стенанието на Курц беше кратко, но детективът продължаваше да закрива микрофона.
— Ще платиш за това, Курц. Намерихме името ти в бележника й за срещи. Имаме и свидетел, който те е видял на местопрестъплението.
Курц въздъхна.
— Знаеш, че не съм го направил аз, Хатауей. Не ми е в стила. Просто не разфасовам домакини.
Хатауей оголи дългите си зъби и го стисна още по-силно. Курц се стегна и успя да не изстене, макар да му се струваше, че ключиците му тракат като кастанети.
— Разкарайте това лайно оттук — каза Хатауей.
Двама огромни униформени полицаи веднага влязоха в помещението, отключиха белезниците на Курц, заключиха ги отново зад гърба му и го изведоха от стаята. Единият беше взел кутия със салфетки, с които попи кръвта от лицето му.
Курц сведе поглед към синята си памучна риза — единствената му риза. Мамка му!
Униформените го поведоха по безкрайните зелени коридори покрай няколко охранителни поста до подземието, където му снеха отпечатъците, претърсиха го отново и го снимаха с цифров фотоапарат.
Курц си знаеше програмата. Докато го размотаваха, щеше да стане утре и щяха да му предявят официално обвинение чак утре следобед. Поклати глава.
Хатауей не можеше да му прикачи това убийство. Когато го изправеха пред съдията, каквото и обвинение да му скалъпеха, щеше да излезе под гаранция още преди предварителното изслушване.
— Какво се лензиш бе, отрепко? — попита ченгето, което се опитваше да събере кървавите салфетки, без да ги докосва с голи ръце.
Курц си върна нормалното изражение. Беше го развеселила мисълта за гаранцията. Цялото му богатство се състоеше от няколкото банкноти в портфейла — по-малко от 20 долара. На Арлен не й бяха останали почти никакви пари, след като беше купила компютрите и другите боклуци за офиса. Май щеше да се наложи да си мълчи пред съдията и да изчака предварителното изслушване на топло в окръжния затвор на окръг Ери — докато някой от прокуратурата не забележеше, че няма никакво основание за завеждане на дело и че Хатауей само вдига пара.
Курц реши, че и този път ще се справи с лежането и чакането.
13.