Тя се притисна към него, облегна се на стената и вдигна високо единия си крак. Курц изми шампоана и сапуна от гърдите й и започна да целува зърната й. Дясната му ръка придържаше кръста й, лявата я масажираше нежно между краката. Бедрата й потръпнаха и се разтвориха широко, топлината й потече в шепата му. Курц се удиви, че макар да са под душа, тази жена е осезаемо по-мокра на това място, отколкото на което и да било друго.
— Моля те, сега — прошепна тя, опряла разтворените си устни до бузата му. — Сега.
Той я облада със сила. Дясната му ръка я вдигна високо. Тя обви крака зад гърба му, облегната на стената, прегърнала го през врата, напрегнала докрай мускулите и на бедрата, и на ръцете си.
Свърши с тих стон и потрепване на клепачи, и спазъм, който той усети с най-чувствителната част на пениса си, с бедрата си и с изтръпналите пръсти на дясната си ръка.
— Господи! — прошепна тя, все още облегната на стената под горещите струи на душа.
Курц се зачуди какъв ли е капацитетът на бойлера й.
След малко тя го целуна и каза:
— Не усетих да свършваш. Не искаш ли?
— После — отвърна той и я повдигна леко. Тя изстена, когато той излезе от нея, и хвана тестисите му в шепи, докато ерекцията му пулсираше върху пубиса й.
— Господи! — усмихна се София. — Човек може да си помисли, че аз съм била в затвора дванайсет години.
— Единайсет и половина — отвърна Курц, спря душа и всеки избърса другия. Хавлиите бяха дебели и пухкави.
Докато попиваше водата между краката му, тя попита:
— Как издържаш?
Вместо отговор Курц я взе на ръце и я отнесе в спалнята й.
16.
Когато най-накрая се откъснаха от прегръдките си и легнаха един до друг на спалнята, която според Курц беше колкото бившата му килия, минаваше пет сутринта.
София запали цигара и предложи и на него. Той поклати глава.
— Затворник да не пуши? — учуди се тя. — Не съм чувала за такъв.
— Като гледаш телевизия вътре, оставаш с впечатлението, че всички отвън са отказали цигарите и един след друг съдят цигарените компании. Доколкото разбирам, не е така.
— Разбира се, че не е. — София сложи един малък пепелник на чаршафа върху корема си и тръсна цигарата. — И така, Джо Курц, защо дойде при баща ми с тази идиотска оферта за частно разследване?
— Не е идиотска. Това ми е професията.
София издиша дима и поклати глава.
— Имам предвид предложението ти да намериш Бюел Ричардсън. Много добре знаеш, че той е или в езерото Ери, или някъде под метър и половина пръст.
— Знам.
— Защо тогава предлагаш да го намериш и да го доведеш срещу възнаграждение?
Курц потри очи. Спеше му се.
— Търся си работа.
— Гледам, че досега вложи доста усилия в задачата. Посети вдовицата на Бюел — която бе убита веднага щом ти излезе от тях, така излиза — и осакати скъпия ни покоен Карл.
— Покоен ли? — изненада се Курц. — Умрял ли е?
— Някакви усложнения след операцията. Какво ти е казвал Скаг за ударите по камионите и за отвличането на Ричардсън?
— Достатъчно, за да ми стане ясно, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Или някой се опитва да направи мръсно на баща ти, или в играта има нещо съвсем друго.
— Подозираш ли някого? — София загаси цигарата си и го погледна право в очите. Чаршафът се беше свлякъл от гърдите й и тя изобщо не си даде труд да го върне на мястото му.
— Да. Адвокатът Майлс, естествено. И всички по-важни и по-амбициозни от хората на баща ти.
— Всички амбициозни напуснаха, след като папа се оттегли.
— Знам.
— Значи остава само Майлс.
— И ти.
София дори не се престори на ядосана.
— Естествено. И защо според теб ще се занимавам с глупости, като така и така ще наследя всичките пари на папа?
— Добър въпрос. Само че сега е мой ред да питам. Каза, че ще ми кажеш кой ми прави мръсотии.
София поклати глава.
— Не съм сигурна, но ако е замесен Майлс, оглеждай се за един тип, Малкълм Кибунте, и за страшничкия му бял приятел. Ама съвсем бял.