Певицата и саксофонистът се спогледаха и кимнаха.
— Рейчъл? — попита Бо.
— При бившия съпруг на Сам е — отвърна Курц.
— Вече на колко е… единайсет, дванайсет?
— Почти на четиринайсет — отвърна Курц.
— Наздраве за доброто старо време — обади се Пърл с прекрасния си глас „цигари и уиски“ и вдигна чашата си.
Всички вдигнаха чашите си.
Нощем беше студено. Докато се прибираше през улиците и паркингите към склада си в кадифените панталони и дънковата риза на София Фарино — разкопчана и незапасана, за да прикрива малкия револвер в колана — Курц си помисли дали да не отиде да спи в офиса. Мазето на порно магазина поне се отопляваше. Но след това реши да не отива. Каква беше онази стара максима? Не сери там, където ядеш. Или нещо такова. Не искаше да смесва бизнеса с бизнеса.
Беше поел по един пряк път през складовете и беше стигнал на шест преки от своя склад, когато в улицата зад него влезе някаква кола. Фаровете осветиха дупките по асфалта.
Курц се огледа. Нямаше нито един достатъчно дълбок вход, в който да се скрие. Имаше някаква бетонна рампа. Можеше да се покачи отгоре й, ако колата тръгнеше да го гази, но не можеше да се скрие под нея. Никакви пожарни стълби. И прекалено голямо разстояние до следващата пресечка, в случай че колата връхлетеше отгоре му.
Курц залитна като пиян и без да се обръща, извади револвера от колана си.
Колата бавно пое по улицата. Ако се съдеше по шума на осемцилиндровия двигател, беше голяма — поне линкълн, а може би и истинска лимузина — и освен това не бързаше. Спря на петнадесетина метра зад него.
Курц спря при бетонната рампа и освободи предпазителя на револвера.
Беше лимузина. Оскъдното улично осветление и предните фарове очертаваха масивен черен силует, обвит в дима от ауспуха като в мъгла. Предната дясна и задната лява врати се отвориха и двама здравеняци излязоха на улицата с ръце на пистолетите под саката.
Курц върна предпазителя на револвера, скри го в длан и тръгна към лимузината. Двамата бодигардове нито посегнаха към оръжията си, нито се приближиха към него, за да го обискират.
Курц заобиколи този, който държеше отворена задната врата, надникна в светлото купе и се качи на задната седалка.
— Добър вечер, господин Курц — каза старецът, който седеше там. Беше облечен във фрак и върху краката му имаше скъпо вълнено одеяло.
Курц седна на седалката срещу него.
— Добър вечер, господин Фарино. — И прибра револвера в колана си.
Бодигардовете затвориха вратите и останаха отвън на студа.
21.
— Как върви разследването ви, господин Курц?
Курц изръмжа.
— Голямо разследване, няма що. Не беше минал и час, откакто разпитах съпругата на бившия ви счетоводител, и я убиха. Нищо друго не съм свършил.
— Разследването никога не е било истинската ви цел, нали, господин Курц?
— Вие ли ми го казвате? Не помните ли, че това беше моя идея? И истинската ми цел очевидно е успешна. Те направиха първия ход срещу мен.
— Нямате предвид Карл, нали?
— Не. Имам предвид този, който ме е натопил на ченгетата, след като е убил — заклал — госпожа Ричардсън. След което е организирал веднага щом ме преместят, да бъда убит в затвора.
Дон Фарино потри бузата си. Беше твърде розова за толкова стар човек. Курц се зачуди дали донът не се гримира.
— И разбрахте ли кой ви е натопил? — попита Фарино.
— Чух предположения, че може да е един главорез, Малкълм Кибунте, който от време на време работи за вашия адвокат Майлс. Вие познавате ли този Кибунте или другия, с когото се размотава? Кътър?
Фарино поклати глава.
— Не мога да държа под око целия черен боклук по улиците на града. Предполагам, че тия двамата са черни.
— Малкълм да. Кътър го описват като бял, почти албинос.
— Кой ви каза за заговора срещу вас и кой ви даде тези имена, господин Курц? — запита Фарино с отнесен поглед.
— Дъщеря ви.
Фарино премигна.
— Дъщеря ми? Говорили сте със София, така ли?
— Не само говорих. Тя ми плати гаранцията, отведе ме в дома си и се опита да ме чука до смърт.
Тънките устни на дон Фарино оголиха зъбите му и съсухрените му юмруци се свиха върху коленете под одеялото.
— Внимавайте, господин Курц. Използвате доста лекомислен език.