Дураг се качи в кабината и направи каквото му беше заповядано. Двигателят изрева, когато дървената подпора застопори педала на газта.
— Сега — каза Малкълм и отстъпи назад — номерът е да освободиш спирачката, да го подкараш и да скочиш преди шибаният камион да отиде там, брато. — Малкълм посочи ръба на пропастта на петнайсетина метра от камиона. Там имаше ограда, но не и мантинела. По шосето минаваха коли, но никой не се отбиваше в празния паркинг.
Дураг се ухили тъпо, освободи спирачката, наведе се внимателно през окървавеното тяло на Чарли, натисна амбреажа и превключи скоростния лост.
Камионът изскочи от бетонирания паркинг и изпод гумите му захвърчаха буци замръзнала пръст.
Дураг изви волана към оградата и скочи в последния миг преди камионът да счупи оградата и да потъне в пропастта, трошейки клони и дървета.
Малкълм прибра пистолета в кобура под мишницата си и заръкопляска. Дураг не му обърна никакво внимание и продължи да наблюдава падащия камион.
Реката се намираше на седемдесет метра отдолу. Тялото на Чарли изхвърча от подскачащия по склона камион малко преди возилото да се разбие в скалите, точно до буйната вода. Десетина видеокасетофона и DVD-та изхвърчаха и цопнаха във водата. Всички в микробуса нададоха радостни възгласи при звука, който се разнесе от пропастта.
Нямаше експлозия. Нито огън.
Чарли беше възнамерявал да зареди след границата, защото в САЩ бензинът беше по-евтин.
23.
— Не очаквах, че ще ви видя отново, господин Курц — каза Пег О’Тул.
— Взаимно е — отвърна Курц.
Беше оставил телефона на офиса и наблюдаващ служител Пег О’Тул се беше обадила, за да каже, че трябва да дойде и да приключат формалностите по първото му явяване. Според Арлен О’Тул била малко изненадана, че Курц имал истинска жива секретарка.
— Нека започнем оттам, докъдето стигнахме миналия път — каза О’Тул. — Разисквахме факта, че до седмица и нещо трябва да се установите на постоянен адрес.
— Разбира се — каза Курц. — Може ли само да ви попитам нещо?
Полицейската служителка свали очилата си с рогови рамки и зачака. Очите й бяха зелени и хладни.
— Когато ме изкараха оттук, беше, защото искаха да ми лепнат убийство, с което нямах нищо общо. По време на разпита промениха обвинението от убийство в притежаване на незаконно оръжие и нарушаване на условията на гаранцията. След това го оттеглиха.
— Какъв е въпросът ви, господин Курц?
— Искам да знам имате ли нещо общо с оттеглянето на това обвинение?
О’Тул потупа устната си с дръжката на очилата.
— Защо смятате, че трябва да имам нещо общо с оттеглянето на това обвинение?
— Защото мисля, че Хатауей… полицаят, който ме извлече оттук…
— Познавам детектив Хатауей — прекъсна го О’Тул. В гласа й се долавяха едва забележими нотки на отвращение.
— Та мисля, че той имаше намерение да доведе докрай това обвинение за незаконно оръжие и нарушаване на условията — довърши Курц. — По време на разпита се опита да ми подхвърли пистолет и освен това знам, че има лични мотиви да ме прати в затвора.
— Това, за което говорите, не ми е известно — отвърна рязко О’Тул, — но проверих в какво ви обвиняват — тя се поколеба няколко секунди — и осведомих прокурора, че съм присъствала на задържането ви и че съм наблюдавала как детективите ви обискират. Вие не бяхте въоръжен, когато ви арестуваха.
— Казали сте това на прокурора? — Курц не вярваше на ушите си. О’Тул не отговори и той продължи: — Ами ако Хатауей беше дал показания под клетва, че съм имал кобур на глезена или нещо такова?
— Аз наблюдавах обиска — отвърна тя хладно. — Нямахте никакъв кобур на глезена.
Курц поклати глава. Беше искрено изненадан. Никога не беше чувал ченге да попречи на друго ченге да натопи някого.
— Може ли да се върнем към основната тема? — попита тя.
— Разбира се.
— На телефона, който ми дадохте, отговори жена, която се представи като ваша секретарка…
— Арлен.
— … но по телефона всеки може да се представи като всякакъв — продължи О’Тул. — Бих искала да посетя офиса ви… Нещо смешно ли казах, господин Курц?
— Не, съвсем не, офицер О’Тул. — Той й даде адреса. — Ако се обадите предварително, Арлен ще ви преведе през задната врата. За предпочитане е пред предната.
— И защо? — Тонът й беше подозрителен.