Курц й обясни.
Този път полицейската служителка се засмя.
— Работила съм като патрулен полицай три години, господин Курц. Ще понеса едно влизане в порно магазин.
Курц се изненада за втори път. Не беше чувал за много наблюдаващи служители, работили като действителни ченгета.
— Вчера ви видях на един репортаж по Канал Седем — каза тя и зачака.
Курц също зачака.
— Има ли някаква специална причина — продължи тя накрая — да се намирате на място, където през нощта е катастрофирал товарен камион?
— Просто зяпах. Минавах по магистралата, видях колите на телевизията и се отбих да видя какво става.
О’Тул си записа нещо.
— В САЩ ли бяхте, или в Канада? — Интонацията й беше съвсем небрежна.
Курц цъфна в усмивка.
— Ако бях в Канада, офицер О’Тул, щях да бъда в нарушение на условията на гаранцията и вие щяхте да ме върнете в затвора, без да ви мигне окото. Мисля, че сама сте се ориентирали по ъгъла на кадрите, че са били заснети в САЩ. Предполагам, че на телевизията не е станало много ясно точно откъде е паднал камионът.
О’Тул отново си отбеляза нещо.
— Стори ми се, че имате огромно желание да попаднете пред камерите — отбеляза тя.
Курц сви рамене.
— Всеки си мечтае да го дават по телевизията.
— За вас не съм сигурна, господин Курц. Поне доколкото нямате специална причина да ви виждат там.
Курц я погледна с празен поглед и си помисли: „Слава богу, че Хатауей не е толкова умен“.
Тя отбеляза още нещо в листа пред себе си.
— Добре, какво става с постоянния ви адрес? Установихте ли се някъде?
— Не, но съм на път да си намеря постоянна квартира.
— Какви са ви плановете?
— Всъщност бих желал една от онези големи къщи към Янгстаун, не много далеч от Форт Ниагара.
О’Тул си погледна часовника и зачака.
— Надявам се в най-близко бъдеще да си намеря апартамент — каза Курц.
— След две седмици ще ви направя официално посещение. — О’Тул остави химикалката и свали очилата си, с което му даде да разбере, че срещата е приключена.
24.
Зебрите от Алабама — още когато бяха петима, тъй като в момента живите членове бяха само четирима — бяха получили името си покрай една злополучна снимка, разпространена от медиите в средата на деветдесетте, когато директорът на затвора в Алабама, въодушевен от хвалбите в пресата, че е въвел отново груповите окови, беше решил да въведе хоризонтално раирани униформи за всички затворници в щата. Фотографът от вестника на Дътън, Алабама, беше дошъл да направи снимки на окованите затворници в новите им униформи, докато работеха покрай магистрала 84 недалеч от паметника на Бол Уивил, и беше снимал петима случайно избрани.
Но изборът не беше случаен. Фотографът беше решил, че ще е много весело да снима петимата дебели братя тъпанари, които излежаваха тригодишни присъди за абсолютно нескопосан обир в супермаркета на Дътън, при който тридесет и петима законно въоръжени клиенти на супермаркета — повечето от тях възрастни граждани — и седемдесет и четири годишният пазач на входа, който беше извадил .375 магнум, се бяха справили с младежите, изпращайки четирима от тях в болница с огнестрелни рани, а след това всичките петима в щатския затвор. Дотогава ги бяха наричали братята Бювел — Уорън, Дарън, Дъглас, Андрю и Оливър — но след комичната снимка от „Дътън Джърнъл“, която излезе дори в Ю Пи Ай, името им се промени завинаги на Зебрите от Алабама.
Шест месеца след тази снимка четирима от тях избягаха — Оливър, най-младият, се беше промъкнал обратно през бодливата тел, защото си беше забравил любимия рак, и пазачите го бяха простреляли двайсет и четири пъти. Първото, което Зебрите направиха, след като избягаха от „Най-големия лов на хора в историята на Алабама“, бе да посетят ранчото на директора на затвора близо до Монтгомъри, да го убият, да подпалят къщата, да изнасилят жена му до безсъзнание и да заковат кучето на вратата на плевника (въпреки че съкилийниците им твърдяха, че сигурно са изнасилили кучето и са приковали на плевника жената).
След това Уорън, Дарън, Дъглас и Андрю се отправиха към Канада, но възпрепятствани от самозаблудата, че са им нужни паспорти, отседнаха в Бъфало, където се квалифицираха като църковни помощници и воини на Бялата арийска армия на Господ, чийто щаб се помещаваше в предградията на квартал западен Сенека.
Тази вечер Зебрите бяха дошли на пазар в склада до кампуса на университета на щата Ню Йорк.