Той свали очилата, захвърли ги и се втурна към предната врата.
Курц беше ударил дебелака с бокса леко: достатъчно, за да го просне в безсъзнание, но не толкова силно, че да го убие или да остане по-дълго време в безсъзнание. Скочи от скелето и бързо взе автомата на стенещия дебелак, претърси го за други оръжия — нямаше — конфискува радиото и нощните му очила и най-накрая свали мръсното му яке и го облече — беше му студено.
Радиото изпращя. Курц се заслуша в разговора на оня от първия етаж с двамата на шестия, които бяха открили убежището му.
„По-добре слезте при мен“ — каза малоумникът от първия.
След това Дарън или Дъглас каза да го убият и Курц взе автомата, провери пълнителя и предпазителя и залегна зад стенещия — но все още непомръдващ — Уорън. Не обичаше дългоцевни оръжия, но все пак знаеше как да ги използва. Както лежеше, подпрял цевта на гърба на дебелака, се почувства като персонаж от каубойски филм — кавалеристът, който трябва да застреля коня си и да го използва като прикритие от индианците.
Ако тези индианци се качеха по най-близкото стълбище, щяха да цъфнат на десетина метра от него на северното стълбище до асансьора. Ако дойдеха по южното стълбище, можеха да се приближат откъм западния или откъм източния мецанин, но Курц така или иначе щеше да ги чуе.
Качиха се по северното стълбище — вдигаха толкова шум, че едва не събудиха стенещия Уорън.
Курц се прицели в стълбищната площадка секунди преди двамата да се появят там. Ако се забавеха там, щеше да загази, легнал така зад туловището на Уорън. Но мислеше, че няма да се забавят и че ще влязат на седмия етаж заедно. Всичките им постъпки досега бяха или тъпи, или още по-тъпи. Въздъхна, защото нямаше нищо лично против тези кретени, въпреки че те очевидно се опитваха да го убият.
Те изскочиха на стълбищната площадка — размахваха лазерните си мерници наляво и надясно и крещяха, заслепени от слабата светлина на стъкления покрив. Курц се прицели в бледите лица над черните кевларени жилетки и стреля два пъти. Отбеляза наум ефикасността на заглушителя. Двамата се строполиха на пода.
— Уорън? — изпращя радиото в джоба на военното яке на Курц. — Дъглас? Дарън?
Курц изчака една минута, увери се, че автоматите на двамата мъже са паднали далеч от ръцете им, и бързо отиде при тях. И двамата бяха мъртви. Той остави автомата и побърза да се върне при Уорън, който се беше размърдал.
Стъпи на врата на дебелия и натисна физиономията му в бетонния под. Уорън отвори очи и Курц допря дулото на кимбъра в лявото му око и прошепна:
— Не мърдай.
Уорън изръмжа, но прекрати опитите да се изправи на колене.
— Името — прошепна Курц.
— Ъ?
Курц заби по-силно пистолета в окото му.
— Знаеш ли ми името?
— Курц. — Дъхът на Уорън метеше праха от бетонния под. Курц беше сигурен, че дебелият не е чул нищо от стрелбата, защото в момента очевидно обмисляше какво да лъже. Но той нямаше никакво намерение да му разрешава подобен лукс. Свали ударника на пистолета така, че да се чуе, и притисна дулото в окото на Уорън още по-силно.
— Кой ви прати?
— Един негър… — изхриптя Уорън.
— Името. — Курц натисна още.
Уорън се опита да поклати глава, но не можа заради пистолета и заради ботуша, затиснал врата му.
— Не му знам името. Един дето внася наркотици за Кървавите. Има диамант на зъба.
— Къде го намерихте? Аз къде мога да го намеря?
Уорън издуха праха по пода.
— В Обществения клуб на Сенека. Негърско място. Дарън отиде там. Имат цял склад с пушки, но ни откараха там с превръзки на очите. Не го знам къде е. Ама знам, че Кървавите са крали от арсенала и…
Курц не даваше пукната пара за историята на Малкълмовите оръжия. Премести пистолета върху слепоочието на Уорън и натисна яко.
— Какво…
В този миг радиото изпращя и се чу гласът на Андрю.
— Уорън? Дъглас? Дарън? Какво става?
Курц отклони за миг вниманието си и Уорън рязко се надигна на колене и лакти. Курц изгуби равновесие, но все пак успя да коленичи на два метра от Уорън и да насочи пистолета към него.
Дебелият мъж се изправи и погледна зад Курц. Светлината на изгрева съвсем ясно очертаваше двете тела.
— Недей — прошепна Курц, но Уорън разпери ръце и се хвърли към него като разярена гризли.
Можеше да го застреля в главата, но искаше да му зададе още няколко въпроса. Той се прицели в средата на кевларената му жилетка и натисна спусъка.