Ударът го отхвърли на два метра назад, но за най-голямо удивление на Курц мъжът не падна. От такова разстояние и с този пистолет силата на удара трябваше да е невероятна — нещо като удар с бейзболна бухалка в гърдите — и определено трябваше да има счупени ребра, но Уорън остана прав и продължи да размахва ръце. Очите му бяха широко отворени и изпълнени с ярост. Уорън отново се нахвърли върху Курц.
Курц стреля още два пъти. Огромният мъж отметна глава и изрева като мечка, но отстъпи заднишком още два метра в посока на шперплатовата плоскост на атриума.
— Спри — каза Курц.
Уорън пак скочи напред.
Курц стреля. Уорън залитна назад и отново се хвърли към него като понесен от ураган.
Курц стреля пак. Още няколко крачки назад. Гигантът се озова на пет крачки от ръба на мецанина и огромната му фигура се очерта на фона на преградната плоскост. От раззинатата му уста хвърчаха слюнки и кръв. Уорън ревеше като заклано животно.
— Да ти го начукам! — Курц стреля още два пъти — целеше се в горната част на кевларената жилетка.
Уорън отхвръкна назад, блъсна се в преградата, строши я, залитна, опита се да се хване за разпадащия се шперплат и полетя през ръба, отнасяйки надолу десетина квадратни метра шперплат.
Курц се приближи до ръба на мецанина и се загледа в полета на премятащата се фигура в тъмния атриум, но отстъпи, когато кретенът на първия етаж откри огън. Все пак още преди дебелият да стигне до първия етаж, осъзна, че Андрю стреля по падащото тяло.
После Андрю се разпищя и изчезна от атриума.
Курц взе карабината на Уорън и изтича до източния коридор. Беше извадил няколко тухли и дупките представляваха нещо като бойници с изглед към източния вход на сградата и улицата отпред.
Изгревът наближаваше и Курц успя да види Андрю, който тичаше с всичка сила към телената ограда в източния край на двора. Той въздъхна и се прицели с лазера в бягащата фигура. Задържа дъха си, но още преди да натисне спусъка, чу пукот на автомат със заглушител, Андрю се строполи като халосан от невидима ръка и не помръдна повече.
Курц премести мерника към колите покрай тротоара. Движение. Няколко черни фигури зад колите.
Сърцето на Курц се разтуптя. Ако Малкълм и хората му дойдеха горе, щеше да стане неприятно.
Един от чернокожите излезе иззад колата, провря се през оградата и изтича до тялото на Андрю. Вдигна някакво радио към устата си, но честотата не беше същата като на уоки-токито на Уорън. Мъжът се върна при паркираните коли и неколцина чернокожи се натовариха в задната част на един микробус.
Курц погледна номера му през оптическия мерник.
Микробусът потегли и изчезна.
Курц изчака с автомата още половин час, докато най-накрая не се съмна. Ослуша се, но в склада не се чуваше нищо освен капеща вода и шумолене на найлон откъм скъсаните ленти на мецанина.
Накрая Курц остави автомата, прескочи телата на Дъглас и Дарън и слезе на шестия етаж. Събра нещата си от убежището, с изключение на спалния чувал и походното легло, което беше открил до един контейнер за боклук. Нямаше как да го открият по тях, но беше живял тук достатъчно време, за да остави отпечатъци и проби от ДНК за ченгета, които биха имали голямо желание да разнищят четворното убийство.
В една от нишите държеше двайсетлитрова туба бензин. Сега го разля в нишата и в банята, хвърли кимбъра върху походното легло и драсна клечката. Не му се разделяше с кимбъра — имаше доверие на Док, че оръжието е абсолютно чисто — но в кевларената жилетка на Уорън имаше поне седем разплескани куршума, а в момента нямаше време да ги вади.
Огънят и жегата бяха невероятни, но едва ли щяха да унищожат сградата. Прекалено много тухли и бетон имаше. Освен това и телата едва ли щяха да изгорят.
Курц обърна гръб на пламъците и затича към мазето по северното стълбище. Долу имаше стоманена врата и катинар, но Курц имаше ключ от него.
Излезе в друг изоставен склад на половин пряка от първия. Десет минути оглежда улицата преди да стъпи на тротоара и да се махне от квартала.
27.
— Изглеждаш ужасно.
Курц отвори едното си око. Беше легнал на дивана в офиса. Арлен тъкмо закачаше палтото си и слагаше някакви папки на бюрото.
— Откъде взе това отвратително яке? Не стига че ти е три размера по-голямо, ами… — Тя млъкна, като забеляза оптиката на бюрото си. — А това какво е, по дяволите?