Хвърли се към вратата и изстреля всичките си пет куршума към мрака отдясно. Стрелецът му отвърна с още четири изстрела, последните два от които пронизаха въздуха там, откъдето се беше махнал само преди секунда.
Той се втурна по висящата пътека в обратната посока и докато тичаше, извади гилзите и се опита да презареди. Изтърва един патрон. Бръкна в джоба си за друг. Пет. Готово.
Отдолу отекнаха стъпки. Стрелецът беше излязъл от прикритието си, тичаше под контролната зала и стреляше по него. По висящата пътека заигра сноп светлина от фенер. Куршумите свистяха покрай Курц. Хвърчаха искри. Възможно ли беше стрелецът да е сам?
„Не може да съм такъв късметлия.“
Знаеше, че няма да успее да измине трийсетината метра до стената, без да го улучат. Дори да успееше, щеше да е лесна мишена, докато слиза по стълбата.
Нямаше никакво намерение да тича до стената. Сграбчи едно носещо стоманено въже с лявата ръка, стисна револвера в дясната, преметна се над парапета и скочи.
Каменният под бе все така на убийствените десет метра отдолу, но Курц скочи върху първата попаднала му камара от варовик, а тя беше висока поне пет метра. Падна от другата страна спрямо стрелеца — наръби се на острите камъни и повлече със себе си лавина чакъл — но наклонът омекоти падането му и го спаси от това да си счупи врата.
Свлече се на пода заедно с порой камъни, но веднага скочи и побягна — още преди стрелецът да заобиколи купчината.
Още два изстрела проехтяха зад гърба му, но Курц вече заобикаляше с пълна скорост друга купчина. Там спря, хвърли се по корем и хвана здраво револвера с две ръце.
Стрелецът не идваше.
Курц отвори широко уста, за да успокои трескавото си дишане, и напрегна слуха си докрай.
Отзад и отдясно се търкулнаха няколко камъка. Или стрелецът, или някой негов съучастник се опитваше да се изкачи по купчината или да я заобиколи.
Курц премести револвера в лявата си ръка, обърна се надясно и се засипа с камъни, сякаш се заравяше в собствения си гроб. Зарови краката си в купчината, положи глава в една вдлъбнатина на склона и се засипа целия без очите. Щом камъните спряха да се търкалят, премести револвера в дясната си ръка и зарови и нея.
Знаеше, че не е успял да се покрие добре и че всеки ще го види, ако е малко по-светло. Но мракът беше наистина плътен. Курц насочи револвера в посока на шума отпреди малко и зачака.
Изтърколиха се още няколко камъка. Оскъдната светлина му беше достатъчна, за да различи силуета на ръката с пистолета иззад ръба на купчината на около пет метра от себе си.
Курц чакаше.
Появиха се глава и рамо — и почти веднага изчезнаха.
Курц чакаше.
Светлината зад Курц беше по-силна, което означаваше, че стрелецът вижда по-добре силуетите на пода. Курц се надяваше единствено на това, че се е заровил добре.
Мъжът се показа иззад купчината. Държеше пистолета си точно както трябва. От кръста нагоре тялото му беше доста едро, което означаваше, че е с бронирана жилетка.
Курц беше наясно, че мъжът всеки момент ще го забележи и ще стреля, и освен това беше наясно, че самият той или трябва да се прицели по-добре, или всичко ще е напразно и ще загине само след секунди. Мръдна дулото малко наляво.
Камъните също се размърдаха.
Мъжът моментално се извърна и стреля три пъти. Един куршум попадна на сантиметри от дясната ръка на Курц. Отломките се забиха в лицето му. Вторият се заби между заровената му дясна ръка и тялото му. Третият облиза лявото му ухо.
Курц стреля два пъти, като се целеше в слабините на мъжа и в левия му крак.
Стрелецът падна.
Курц стана и затича към него. Камъните се свличаха под краката му и той на няколко пъти едва не падна заедно с тях, но все пак успя да стигне до стенещия мъж точно когато той отново вдигаше оръжието си.
Курц изрита деветмилиметровия глок от дясната ръка на детектив Хатауей и той се плъзна по студения каменен под. Ченгето започна да опипва дрехите си с лявата ръка и Курц едва не го застреля в главата, преди да осъзнае, че Хатауей е вдигнал кожения си портфейл с полицейската значка. Щит, така й викаха ченгетата.
Хатауей изстена отново и стисна левия си крак с другата си ръка. Дори в мрака се виждаше, че от раната блика мощна струя кръв. „Сигурно съм го уцелил в бедрената артерия.“ Но ако куршумът я беше прерязал напълно, Хатауей вече трябваше да е мъртъв.