— Турникет… коланът ми… направи турникет — стенеше Хатауей.
Курц стисна здраво пистолета си, стъпи върху гърдите на Хатауей — изкара му въздуха — и насочи дулото към лицето на полицая.
— Млъквай! — изсъска му, без да откъсва поглед от пространството отзад. Нямаше никого.
Никакви стъпки. Нищо, освен изтощеното дишане на двамата мъже.
— Турникет… — изстена отново детектив Хатауей; продължаваше да държи златната си значка като някакъв талисман. Беше облечен в тежка военна кевларена жилетка с порцеланови плочки. Това нещо спираше куршум от M16, да не говорим за трийсет и осем калибровото плюкало на Курц. Но куршумът на Курц беше попаднал на петнайсет сантиметра под долния ръб на жилетката.
— Не можеш… да убиеш… ченге, Курц — прошепна с усилие детективът. — Даже ти не си… толкова тъп. Стегни ми… крака.
— Добре — каза Курц и премести част от тежестта си върху крака, с който беше настъпил гърдите му, но не дотолкова, че да спре дишането. — Само ми кажи има ли още някой с теб.
— Турникет… — изпъшка със сетни сили ченгето и млъкна, когато Курц заби петата си в гърдите му.
— Да, мамка ти… мамка ти… мамка ти… сам съм. Остави ме да се превържа. Ще ми изтече кръвта, тъпако!
— Ще ти помогна да се превържеш. Веднага след като ми кажеш защо си тук. За кого работиш и как разбра, че ще дойда?
Хатауей поклати глава.
— В управлението знаят… че съм тук. До пет минути… тук ще гъмжи… от полиция. Дай ми колана. — Той вдигна още по-високо детективската си значка. Ръката му трепереше.
Курц осъзна, че няма да получи никакво обяснение от ранения полицай, така че свали крака си от гърдите му, отстъпи и се прицели в челото му.
Хатауей отвори широко уста — дишането му беше учестено и шумно — и стисна значката си с две ръце пред лицето си, като човек, опитващ се да прогони вампир с разпятие. Шепнеше, но гласът му отекна съвсем ясно в празната стоманолеярна, както и звукът от ударника на Курц.
— Курц… не можеш да убиеш ченге!!!
— Тоя спор вече съм го водил — каза Курц.
В крайна сметка златната детективска значка не беше никакъв щит.
32.
— Къде е тоя шибан детектив? — каза Дураг. Седеше на ръба на огромното бюро на Малкълм. — Минава един. Отдавна трябваше да се обади това копеле.
— Разкарай ми се от бюрото — каза Малкълм.
Дураг се намръщи, надигна се неохотно, премести се на коженото канапе до стената и започна да си играе с един Мак-10 — щракаше непрекъснато предпазителя му.
— Ако го щракнеш още веднъж, ще накарам Кътър да те разфасова, Ду — обади се Малкълм.
Дураг го изгледа злобно, но остави пистолета до себе си.
— Е, къде е това шибано бяло ченге?
Малкълм сви рамене и вдигна краката си в обувки „Бали“ върху бюрото.
— Може Курц да го е ликвидирал тоя бял задник.
— Хатауей чак такъв ли е нещастник? — попита Дураг.
Малкълм отново сви рамене.
— Защо ченгето не ни каза къде отива това копеле Курц?
Малкълм се усмихна.
— Може да е знаел, че ще пратя теб и Кътър и още десетина момчета да проверите дали си е свършил работата и тогава щеше да се размине с десетте бона на Братята.
— Но той ни каза къде работи Курц. В онова мазе под порно магазина. Дай да отидем там.
— Едва ли ще намерим някого посред нощ. Задръж топката, Ду. Ако поради някаква причина Хатауей тази нощ не е убил Курц, ти и твоите хора ще посетите мазето утре.
Кътър отлепи поглед от прозореца и седна на края на бюрото. Малкълм не каза нищо. Дураг изгледа злобно първо Кътър, след това Малкълм и пак Кътър. Двамата не му обърнаха никакво внимание.
— Наистина ли ще позволиш това бяло ченге да прибере парите на Братята? — обади се Дураг след минута мълчание.
Малкълм сви рамене.
— Точно затова Хатауей отиде сам да очисти някакъв търговец на оръжие, дето не го знаехме, и не каза на колегите си. Точно затова отиде сам да очисти Курц тая вечер. Щом иска всичките пари, аз не мога да направя нищо.
Дураг изсумтя.
— Можеше да очистиш скапания Хатауей.
Малкълм погледна Кътър и се намръщи.
— Не можеш да убиеш ченге, Ду. Трябва да си луд, за да го направиш.
Тримата се намираха в кабинета на Малкълм на втория етаж. В голямата зала зад вратата осем Кървави играеха билярд или спяха по диваните. Долу имаше още трийсет, половината будни. Всичките бяха въоръжени.