— Има двама пострадали! — изкрещя Курц и посочи трупа на Дураг и пламтящото задно стълбище.
Пожарникарите се втурнаха към огъня, а двете ченгета коленичиха до Дураг.
Курц изнесе Малкълм от задименото помещение, преодоля вълната от пожарникари, тичащи нагоре по главното стълбище, мина през хола на долния етаж, излезе през вратата и подмина двете пожарни коли и онемялата тълпа. Подмина линейката и тълпата Кървави, обградени от ченгетата, и навлезе в алеята в отсрещния край на улицата. Стигна до буика, който го чакаше с отключен и вдигнат багажник, метна Малкълм вътре и бързо го обискира.
След това затвори багажника и се огледа. Клуб „Сенека“ гореше като факла и вниманието на всички беше приковано в него. Курц извади хеклера от джоба си, хвърли го на предната седалка, свали маската, шинела, ботушите, магнума и комбинезона и ги напъха в храстите. Качи се в колата на Арлен, подкара по алеята, излезе на булеварда и зави на север.
Сигурно вече бяха открили, че Дураг е бил застрелян. По някое време щяха да открият и изпадналия в безсъзнание пожарникар от екипа в храстите покрай алеята. Естествено, че именно Курц беше звъннал на полицията преди да подпали напоените с бензин въжета, напъхани в резервоарите на двете коли.
Отбеляза си наум, че въпреки неприязънта му към германските оръжия, полимерните пистолети и заглушителите, хеклерът се беше представил отлично. След като се беше разправил с Хатауей, се беше върнал в стаята на Док, беше прострелял ключалката на шкафа и се беше самообслужил с няколко оръжия, за които беше сигурен, че са непроследими.
Идеята за диверсията не беше почерпена от Илиадата. Но предложението на Пруно да потърси решение в книгите го беше подсетило за един опърпан шпионски роман, който беше обиколил килиите в Атика. Нещо за Ърнест Хемингуей, който се правил на шпионин в Куба по времето на Втората световна война. В книгата се описваше една такава фалшива тревога. Курц не се гордееше със себе си. Беше оставил кражбата от класиците за някой друг път.
Уви с някакъв парцал кървящата, но плитка рана на опакото на лявата си китка и пое на север.
34.
Ниагарският водопад е най-красив през зимата, нощем и по време на снежна буря. И трите критерия бяха изпълнени, когато Курц паркира буика — в една пряка на стотина метра преди паркинга откъм американската страна — извади от багажника Малкълм и едно десетметрово въже и ги понесе през замръзналата снежна гора.
След полунощ — в момента наближаваше два — мощните прожектори от двете страни на водопада се изгасяха и в мрака ревът на водата ставаше още по-оглушителен. Водните капки се носеха из въздуха и се натрупваха във вид на скреж по дърветата, отчупвайки с тежестта си по някой клон.
Гоут Айланд беше граничната точка между американската и канадската страна. До него, както до множеството други по-малки острови в река Ниагара, отдавна бяха построени мостове. Нощем туристическите мостове се затваряха, но Курц мина през гората и излезе на моста за Гоут Айланд. Гледаше да върви близо до бетонния парапет и да не оставя много следи. Но силният сняг и бездруго щеше да ги заличи за минути.
На няколко пъти спира да почива. Малкълм беше едър мъж, а нищо не тежи така, както човек в безсъзнание. С изключение на светлината, отразявана от ниските облаци, нощта беше тъмна, но бялата пяна на бързеите и синьо-бялото сияние на ръба на водопада се виждаха много добре. Малкълм се размърда и простена, но ревът на водопада го заглуши. Курц го намести на рамото си и продължи да крачи тежко напред, докато не мина през заледените алеи на Гоут Айланд и не стигна до наблюдателния пункт близо до брега на по-малкия Луна Айланд. Тукашният мост се издигаше едва на метър и нещо над бушуващата вода, беше заледен и Курц трябваше много да внимава къде стъпва. По това време на годината мостът беше преграден с дървени бариери, но Курц ги заобиколи и излезе на скалната издатина, която разделяше широкия залив от американската страна от още по-обширната Конска подкова, или канадската страна.
Курц стовари Малкълм върху скалата — на по-малко, от пет метра от пропастта — и той се размърда. После взе портфейла му. Почти 6 000 долара в брой. Прибра парите и хвърли портфейла в реката. Не беше крадец, но изобщо не се съмняваше, че парите са част от аванса, който Кибунте беше получил, за да го убие, и затова не изпита никакви угризения да ги задържи. Завърза единия край на въжето под мишниците на Малкълм и провери здравината на възлите, след това преметна другия край около парапета.