В магазина имаше само двама клиенти. Единият хукна към вратата, като се опита да се промъкне покрай чудовището, но изгореният се извърна като светкавица и го изкорми с един разрез от слабините до гърлото. Мъжът направи още няколко крачки към изхода и се свлече до стъклената витрина.
Другият клиент притисна порносписанието си с две ръце до гърдите и тръгна да бяга покрай рафтовете. Чудовището го настигна с три огромни крачки. Камерата показа отражението в огледалото в ъгъла. Един удар с ножа, два, три, четири, пет.
Почти парализирана от ужас Арлен вдигна телефона и набра полицията. От другата страна вдигнаха, но от гърлото й не искаше да излезе никакъв звук. Не можеше да откъсне поглед от монитора.
Чудовището тичаше по коридора с развят шлифер и развети бинтове като на мумия, с изгорено лице, разкривено в дива ярост. Тичаше към мазето… към нея.
36.
Дон Фарино събра всички в стаята за рисуване на аристократичната си къща. Курц никога не беше влизал в стая за рисуване — и когато беше срещал фразата в книгите, тя винаги го беше развеселявала — и му беше много любопитно какво точно представлява една стая за рисуване. Вече бяха насядали, а той все още не знаеше. Стаята беше голяма и тъмна, с тежки завеси на панорамните прозорци, през които изобщо не си личеше дали е ден, или нощ, имаше полици с книги, две големи камини — без огън — и няколко къта за сядане като в хотелско фоайе. В стаята имаше шестима души, включително двамата бодигардове с неизменните сака: дон Фарино в инвалидната си количка до един затъмнен лампион, София в плюшения стол отдясно на дона, Курц в едно дълбоко, но неудобно кожено кресло и адвокатът Ленард Майлс, седнал срещу всички останали на стол с права облегалка. Двамата бодигардове стояха, опрели месестите си ръце на кръста, точно зад Майлс.
Бяха посрещнали Курц на портата и му бяха наредили да остави волвото си отвън. Той се зачуди дали не се страхуват от коли бомби. Двете мутри го обискираха много щателно — той беше оставил полимерния хеклер под предната седалка — след което го закараха до къщата с количката за голф. Денят беше студен и мрачен и към четири следобед вече се стъмваше.
Възрастният дон посрещна Курц с кимване и му махна да заеме мястото си в креслото. София беше много красива, в скъпа синя рокля и с много самодоволна усмивка. Майлс изглеждаше нервен.
Четиримата седяха и само се гледаха. Доста дълго. Курц изчетка някаква власинка от сивите си панталони. Никой не предложи нищо за пиене.
— Гледахте ли новините днес, господин Курц? — попита накрая старецът.
Курц поклати глава.
— Черните улични банди и някакви бели расисти май са във война — продължи дон Фарино.
Курц зачака.
— Някакъв анонимен тип се обадил на белите расисти, че четирима техни членове били убити от някои си Кървави — продължи старецът с рязък, но донякъде весел тон. — Някой — най-вероятно същият — информирал Кървавите, че тяхна конкурентна банда е подпалила едно от местата им за събиране. А пък тази сутрин полицията получила анонимно обаждане, в което се правела връзка между смъртта на един от детективите им в отдел „Убийства“ и същата тази банда — Кървавите. И така, към края на деня черните стрелят по черни, ченгетата прибират гангстерите, а белите идиоти расисти се бият с всички.
След известно мълчание Курц отговори:
— Този анонимен явно е свършил доста работа.
— Вярно — каза дон Фарино.
— На вас да не би да ви пука, че черните се самоизбиват, или дали Арийската нация ще живее, или умре?
— Не — отвърна дон Фарино.
Курц кимна и зачака.
Старият мафиот посегна встрани и вдигна едно малко кожено куфарче. Отвори го и Курц видя пачките стодоларови банкноти.
— Петдесет хиляди долара — каза Фарино. — Както се разбрахме.
— Плюс разходите — каза Курц.
— Плюс разходите. — Донът затвори куфарчето. — Ако сте ни донесли важна информация.
Курц махна с ръка.
— Какво искате да знаете?
Синият старчески поглед беше студен като лед.
— Кой уби счетоводителя ни Бюел Ричардсън, господин Курц?
Курц се усмихна и посочи Ленард Майлс.
— Той. Адвокатът.
Майлс скочи.
— Това е гадна лъжа! Не съм убил никого. Защо изобщо слушате този боклук, щом…
— Седни, Ленард — много спокойно каза дон Фарино.
Мутрите със саката пристъпиха напред и положиха тежките си ръце върху раменете на Ленард Майлс.