— Десет хиляди — отговори Майлс.
— Заеби. Даже и Братята да дадат десет, пак не стигат.
Майлс поклати глава.
— В никакъв случай. Без Братята. Ние сме тези, които трябва да премахнат Курц.
— Да пре-мах-нат — разтегли демонстративно сричките Малкълм. — Премахването на един капут е по-трудно от очистването му. Петдесет бона.
Майлс му показа най-презрителната си адвокатска усмивка.
— Господин Фарино може да наеме най-добрия си професионалист за по-малка сума.
— Господин Фарино — процеди Малкълм — няма никакво намерение да наема никого, брато. Този Курц е твой проблем — прав ли съм, или да?
Майлс махна с ръка.
— Освен това ако този най-добър професионалист на господин Фарино ми се набърка в работите, може да ме цуне по черния гъз, да изяде лайната и да умре много бавно — продължи Малкълм.
Майлс не каза нищо.
— Кътър иска да знае имаш ли изобщо нещо за този Курц, или нямаш. Къде живее? Къде работи? Приятели? Нямаш нищо… прав ли съм, или да? А ние с Кътър, освен че трябва да го очистим, трябва и да се правим на частни ченгета, нали така?
— Папката — каза Майлс. — Там има информация. Къде е бил бившият офис на Курц в Чипиуа. Името на бившата му партньорка, мъртва… името и сегашният адрес на бившата му секретарка и на още няколко души, с които е общувал. Господин Фа… фамилията ме накара да го проверя, когато Малкия съобщи, че Курц искал среща. Не е кой знае какво, но пак е от полза.
— Четиридесет — каза Малкълм. Не като предложение, а като окончателно решение. — Това са само по двайсет за мен и за Кътър. И освен това не е много здравословно да разочароваш Братята, Майлс.
— Добре — каза адвокатът. — Една четвърт предплата. Както обикновено. — Той се огледа. Не видя никой освен туристите и подаде втория си плик с пари в брой за последните два дни.
Малкълм се ухили широко, преброи десетте хиляди и ги показа на Кътър, който изглеждаше погълнат от една катерица до кошчето за боклук.
— Искаш снимки, както винаги, нали? — попита Малкълм, докато пъхаше плика в черното си кожено яке.
Майлс кимна.
— Какво правиш с тия снимки бе, брато? Да не се празниш на тях?
Майлс не му обърна внимание.
— Сигурен ли си, че ще се справиш, Малкълм?
В следващата секунда адвокатът реши, че този път е прекалил. По лицето на Малкълм се изписаха най-различни емоции, сякаш вятър развя абаносовочерен флаг, но окончателната реакция приличаше на хумор.
— О, да. — Малкълм погледна весело Кътър, сякаш го канеше да сподели шегата. — Брой го тоя Курц за мъртъв.
6.
Южният квартал на Бъфало, Лакауана, беше започнал да се превръща в гора от стомана още преди да пратят Курц в затвора, но сега, докато пътуваше по издигнатата магистрала, гледката му заприлича на някаква мъртва индустриална планета от фантастичен филм. Под магистралата се точеха километър след километър мрачни и пусти стоманолеярни, заводи, складове с почернели тухлени стени, паркинги, железопътни релси, ръждясващи кранове, угаснали комини и изоставени работнически блокове. Или поне Курц се надяваше жалките мукавени постройки по тъмните улици да са изоставени.
Излезе от магистралата, мина няколко километра покрай бордеите и високите огради и сви пред паркинга на една изоставена стоманолеярна. Порталът беше отключен. Курц вкара колата, затвори огромната врата и спря в отсрещния край на паркинга, строен за шест-седем хиляди коли. В момента там имаше само едно превозно средство: очукан стар форд пикап с прикачена за него каравана. Курц паркира буика на Арлен до пикапа и пое през тъмния паркинг към основната сграда.
Вратите на леярната бяха отворени. Стъпките на Курц отекваха в огромното пространство, докато отминаваше купчини сгурия, студени пещи, големи колкото къщи телфери, лебедки и кранове, от които беше свалено всичко що-годе ценно, както и множество ръждясали машини, които не си даде труд да разпознае. Единствената светлина идваше от няколкото хаотично оцелели мъждиви крушки.
Курц спря пред бившата командна зала на стоманолеярната, която се издигаше на десет метра над основното ниво. От мръсните стъкла на три от стените й се процеждаше жълтеникава светлина. Един възрастен мъж излезе на металния балкон и се провикна:
— Качвай се.
Курц изкачи металната стълба и каза:
— Здрасти, Док. — И последва мъжа в слабо осветеното помещение.