— Здрасти, Курц — отвърна Док.
Възрастният мъж беше навлязъл отдавна в онази неопределена възраст, на която някои мъже се задържат с десетилетия — някъде над шейсет и пет, но определено под осемдесет и пет.
— Много ми беше странно да видя, че заложната ти къща е станала сладоледен салон — каза Курц. — Никога не съм вярвал, че ще продадеш магазина.
— През деветдесетте шибаната икономика беше прекалено силна — отвърна Док. — Предпочитам професията на пазача. Не се налага да се притеснявам за разни надрусани лайнари, които искат да ме очистят. С какво мога да ти помогна, Курц?
Тази черта на Док допадаше на Курц. Не се бяха виждали повече от единайсет години, а старецът вече беше изчерпал асортимента от празни приказки.
— Две парчета — каза Курц. — Един полуавтоматичен и един револвер за скрит кобур.
— Чисти?
— Възможно най-чисти.
— Ето това е много чисто. — Док отиде до заключената задна стая, върна се след минута и остави няколко метални кутии на очуканото бюро. — Помня, че ти имаше една много любима деветмилиметрова берета. Какво стана с нея?
— Погребах я с почести — каза Курц самата истина. — Какво ще ми дадеш?
— Ами, виж първо това. — Док отвори една от сивите стоманени кутии и извади един черен полуавтоматичен пистолет. — „Хеклер и Кох USP, .45“ за близка стрелба. Нов. Прекрасно нещо. Със защитен от прах жлеб за лазер или за фенер. Дулото е с нарез за заглушител.
Курц поклати глава.
— Не обичам пластмасови пистолети.
— Полимерни — поправи го Док.
— Пластмасови. От полимери сме ти и аз, Док. Този пистолет е от пластмаса и фибростъкло. Много ще отива на Люк Скайуокър.
Док сви рамене.
— Освен това аз не използвам лазери, фенери и заглушители, и не обичам немски оръжия.
Док остави хеклера и отвори друга кутия.
— Чудесно — каза Курц и взе полуавтоматичния пистолет. Беше тъмносив — почти черен — и беше направен най-вече от стомана.
— „Кимбър .45 АСР“, правен по поръчка — каза Док. — Известно време е бил собственост на една стара дама от Тонауанда, която веднъж-два пъти месечно се упражнявала в стрелба.
Курц издърпа затвора, провери в цевта дали има патрон, извади седемпатронния пълнител, увери се, че е празен, върна го на мястото му и погледна през дулото.
— Добър баланс — каза. — Но пружинният механизъм за патроните е по цялата дължина.
— Най-доброто.
— Повишава риска от засечка.
— Не и при кимбъра. Казах ти, че е правен по поръчка.
— Никога не съм имал пистолет по поръчка. — Курц пъхна и извади няколко пъти пистолета с дизайн от 1911 в колана си.
— Нископрофилен боен „Маккормик“ с оптичен мерник — каза Док.
— Закача дрехите и кобура. На тия бойни пистолети трябва да им слагат табели като по магистралите.
Док сви рамене.
— Другаде няма да намериш такива.
— Предпочитам тези с двойно действие.
— Да. Помня, че обичаше да се разхождаш със зареден пистолет. Но пък спусъкът на кимбъра е много лек.
Курц стреля няколко пъти „на сухо“ и кимна.
— Колко?
— Преди две години като чисто нов е струвал 675 долара.
— Да, само че толкова би платила милата стара дама от Тонауанда. Колко?
— Четиристотин.
Курц кимна.
— Искам да го изпробвам.
— Тия купчини сгурия долу са за това. Ще ти донеса няколко мишени и патрони блекхилс със 185-сърцевина.
Курц поклати глава.
— Искам 230.
— И такива имам.
— Трябва ми и кобур.
— Имам един малък за под мишница. Употребяван е, но само колкото да се разтъпче. Чист е. Двадесет долара.
— Чудесно.
— Добре. Вече си имаш оръжие за самозащита. Какво искаш от револверите? Интересува ли те „Ерлайт Ти“?
— Титанов ли? О, не. Не съм грохнал чак толкова, че да не мога да вдигна половин кило закалена стомана.
— Вярно, не изглеждаш грохнал. — Док отвори един кашон. — Курц, това е най-традиционното, което имам… „Смит и Уесън“, модел 38, специален.
Курц го претегли на ръка, провери празния барабан за пет патрона, вдигна цевта към светлината, затвори барабана и стреля „на сухо“.
— Колко?
— Двеста и петдесет.
— Включи вътре и кобура за полуавтоматичния.
Док кимна.
— Ако с това уцеля и петте пъти петсантиметров кръг от двайсет и пет метра, взимам го.