— Престанахте да се съпротивлявате?
Карълайн Флетчър отново кимва.
— Дадох си вид, че нямам сили, сякаш се предавам и после, веднага, след като стигнахме до спалнята, го избутах, изтичах в стаята и заключих вратата.
— И какво направи тогава Дерек Клемънс?
— Той полудя. Почна да блъска по вратата и да крещи, че ще ме пречука.
— Вие какво си помислихте, че иска да каже?
— Че ще ме пречука — пояснява Карълайн Флетчър.
Аманда се взира право в журито. Естествено, казват очите й, не бихте могли да приемете този изблик като сериозна заплаха за убийство. Грабва молива и добавя „Овесени ядки“ към импровизирания си списък с покупки.
— Продължете, госпожице Флетчър.
— Ами, той удряше по вратата и крещеше, от което Тифани се събуди и почна да плаче.
— Тифани?
— Нашата дъщеря. Тя е на година и три месеца.
— Къде беше Тифани по време на всичко това?
— В креватчето си. Във всекидневната. Там го държим. В апартамента има само една спалня, а Дерек казва, че има нужда от лично пространство.
— Значи крясъците му събудиха бебето?
— Крясъците му събудиха цялата проклета сграда.
— Възразявам.
— Приема се.
— И после какво?
— Ами, аз разбрах, че ако не отворя вратата, той направо ще я разбие, затова му казах, че ще отворя, но само ако обещае първо да се успокои. Той обеща и стана наистина много тихо, само бебето плачеше. Аз отворих и следващото нещо, което си спомням, е как той ме връхлита, налага ме и ми разкъсва роклята.
— Тази ли е роклята? — Помощник областният прокурор изминава разстоянието от свидетелската скамейка до прокурорската маса с две големи крачки, взима една безформена сива текстилна рокля, която очевидно е познавала и по-добри дни. Показва я първо на свидетелката, а след това я дава на заседателите да я разгледат.
— Да, сър. Тя е.
Аманда се обляга назад в стола си, сякаш да подчертае своята незаинтересованост. Надява се и журито като нея да не се впечатли особено от двете неголеми дупки в страничните шевове, които биха могли да се получат, както докато Карълайн Флетчър е нахлузвала роклята върху бедрата си, така и докато Дерек Клемънс я е изхлузвал.
— Какво стана след като той ви разкъса роклята?
— Хвърли ме на леглото по корем и ме ухапа.
Изобличителните снимки сякаш по магия се появяват в ръцете на помощник-прокурора Той незабавно ги показва и раздава на съдебните заседатели. Аманда ги наблюдава, докато разглеждат следите от зъбите на Дерек Клемънс върху гърба на Карълайн Флетчър. Като отблясъци от жарава по лицата им преминава отвращение, макар че видимо се опитват да поддържат огъня на своята безпристрастност.
Както обикновено съдебните заседатели представляват определено пъстър състав — възрастен евреин пенсионер, притиснат между две чернокожи жени на средна възраст; гладко избръснат мъж от испански произход в костюм и вратовръзка до младеж с опашка, облечен в тениска и дънки; чернокожа жена с бяла коса зад бяла жена с черна коса; един дебел, един слаб, един нервен, един апатичен. И всички имат едно общо помежду си — отвращение в очите, докато поглеждат от снимките към обвиняемия.
— Какво се случи след като ви ухапа?
Карълайн Флетчър се поколебава и поглежда към краката си.
— Обърна ме по гръб и прави секс с мен.
— Изнасили ли ви? — пита прокурорът, внимателно поправяйки думите й.
— Да, сър. Изнасили ме.
— Изнасилил ви е — повтаря Тайрън Кинг. — И после какво?
— След като свърши, аз се обадих в салона да предупредя, че ще закъснея за работа, а той грабна телефона от ръцете ми и го хвърли върху главата ми.
В резултат на което се повдига обвинение за нападение със смъртоносно оръжие, мисли Аманда и добавя към списъка с покупки един правен въпрос: „Обадили сте се в салона, а не на полицията?“
— Хвърлил е телефона върху главата ви — повтаря прокурорът, което вече му е станало досаден навик.
— Да, сър. Улучи ме отстрани по главата, падна на земята и се разби.
— Какво стана после?
— Преоблякох се и отидох на работа. Той ми скъса роклята — припомня тя. — Затова трябваше да се преоблека.