— Извинете. Казахте ли нещо?
Асансьорът е във фоайето и вратите се отварят. Мъжът с тежкия куфар пръв си пробива път.
— Съжалявам, че ви безпокоя — почва Аманда, докато отстъпва назад.
— Татко! — вика момиченцето и се втурва в отворените обятия на баща си.
— Татко! — още по-силно крещи Тайлър и се хвърля в краката на мъжа.
— Да? — Жената я гледа очаквателно.
В същия миг Аманда се чувства глупаво.
— Съжалявам. Моя грешка. Взех ви за някой друг.
— Защо се забавихте толкова? — пита съпругът и повежда семейството си към изхода.
— Тайлър трябваше да иде до тоалетната, после пък Кендис каза, че я боляло коремчето.
— Вече не — уверява баща си Кендис и се обляга на въртящата се врата. — Мамо, Тайлър ме блъска.
Аманда ги проследява, докато не изчезват в едно чакащо такси. Какво ти става, пита се раздразнено тя. Да не би да възнамеряваш да прекараш следващите два дни, подозирайки всяка жена с две деца, че е госпожа Молинс? Не ти отива да се хвърляш в такива смешни заключения. Трябва да се стегнеш.
— Това никак не ти отива — шепне в яката на палтото си.
Отива към сепарето вляво от входа и няколко минути стои, втренчена в празните столове. Тук е седяла майка ми, с пистолет в чантата, готвейки се да убие човек. Аманда присяда на един от столовете, обляга се назад, опитва се да си представи ръцете на майка си, положени на същите облегалки, на които са и нейните сега, краката й кръстосани по същия небрежен начин. Какво ли си е мислила, докато е седяла тук в очакване? Погледът й към асансьорите ли е бил насочен или към вратата? Дали Джон Молинс се е връщал от разходка или е излизал? Семейството му с него ли е било? Дали майка й е била толкова безсърдечна, че да го застреля пред жена му и децата му?
Аманда скача на крака и стряска една жена, която тъкмо е седнала на съседния диван. Това е глупаво. Ти откачаш. Вестниците не споменаваха Джон Молинс да е бил убит в присъствието на семейството си. Макар че, да, майка й е толкова безсърдечна. Аманда се засмива на глас. Жената на дивана тутакси става и отива до бара.
Аманда си поема дълбоко дъх да се успокои и отива до рецепцията. Усмихва й се привлекателна млада жена с тъмна кожа и мек индиански акцент.
— Мога ли да ви помогна? — пита тя и разсеяно втъква зад ухото си своята дълга до брадичката черна коса.
— Исках да питам за апартаментите ви. — Аманда се чува да казва и се чуди какви по дяволите ги върши сега. — Можете ли да ми дадете някаква информация?
— Разбира се. Разполагаме с триста и осемдесет стаи и около половината от тях са апартаменти. — Служителката приплъзва бяло парче хартия по плота на бюрото си. — Това е ценовата листа.
Аманда преглежда цените на нощувките и обръща внимание на апартаментите: „царски среден“, „върховна стая“, „стая де лукс“, „премиум кинг“, „президентски апартамент“, „президентски де лукс“, „апартамент с две спални“.
— Апартаментът с двете спални — казва тя и вижда, че цената му е 795 долара на нощ.
— Имаме два вида апартаменти с по две спални — обяснява й служителката. — Единият е с двойно легло във всяка спалня, а другият с двойно легло в едната, а в другата — две отделни.
Аманда чувства как пулсът й се ускорява.
— От този се интересувам. — Навярно не биха могли да имат твърде много подобни апартаменти. — Едни приятели ще идват в Торонто следващия месец. Обещах им да се поинтересувам.
— Може би това ще ви помогне. — Младата жена вади малка брошура. — Тук се разказва малко за хотела и…
— Апартаментът с двете спални — прекъсва я Аманда. — Има ли хубава гледка?
— О, да. Апартаментите започват от двайсет и третия етаж и гледат на юг, така че предоставят чудесна гледка към града чак до езерото.
— А по колко такива апартаменти има на всеки стаж?
— Само по един.
Аманда се усмихва, пуска брошурата в чантата си и се отдалечава от рецепцията.
— Благодаря ви.
— За мен беше удоволствие. Приятен ден.
Аманда се отправя към изхода, изпълнена с необикновено самозадоволство. Но веднага, щом стъпва навън, право в лицето я удря свирепият леден вятър и бързо я връща към реалността. Е, голяма работа, подиграва й се вятърът. Значи изкопчи малко информация от нетърпеливата да ти услужи рецепционистка. Значи разбра как да намериш госпожа Молинс. Ти си адвокатка, нали така? Обучена си да задаваш правилните въпроси. Но по-важният въпрос е: Какво ще правиш сега?