Выбрать главу

Няма лошо, мисли си Аманда, докато наближава ъгъла на „Олив“ и „Клематис“. Според нея, да си младичка съпруга е благородна професия.

Самата тя някога бе такава.

Обажда се в офиса си и почва да говори още преди секретарката да каже здрасти:

— Кели, какво има? — пресича точно, когато светлината се сменя от жълта на червена.

— Джералд Рейнър се обади да види, дали ще се съгласиш на още едно отлагане на делото Буфорд; Максин Филтър иска да знае дали може да дойде следващата сряда в единайсет, вместо четвъртък в десет; Ели се обади да ти припомни за обяда утре; Рон каза, че има нужда от теб на срещата в петък; и някой си Бен Майерс се обади от Торонто. Иска да му се обадиш, каза, че е спешно. Остави си номера.

Аманда замръзва по средата на улицата.

— Какво каза?

— Бен Майерс се обади от Торонто — повтаря секретарката й. — Ти си родом от Торонто, нали?

Аманда облизва току-що образувалата се капка пот на горната си устна.

Някакъв клаксон почва да пищи, включва се друг. Аманда се опитва да премести единия си крак пред другия, но те се размърдват едва след като забелязва как няколко коли се носят към нея.

„Паляче!“ — чува далечни гласове да викат, докато си проправя път през движещата се колона от коли към отсрещната страна на улицата.

— Аманда? Аманда, там ли си?

— Ще ти се обадя по-късно. — Аманда затваря телефона и го пуска обратно в чантата си. Стои няколко секунди на тротоара, поема си дълбоко дъх, докато издиша останките от миналото. Докато стигне до стъклената врата на фитнес центъра, почти е успяла да изтрие от ума си разговора със своята секретарка.

Още нещо, което Аманда Травис не обича: спомените.

2

Докато Аманда успее да се преоблече, да си хване косата на опашка и да си върже маратонките, тренировката на велоергометрите вече е почнала и всички велосипеди са заети.

— По дяволите — измърморва тя, плясва се по черното трико и си дава сметка, че най-неочаквано и обезпокоително е готова да избухне в сълзи. Определено трябва да поставят тук повече уреди, мисли си и преценява, че осем колела едва ли са достатъчни за толкова популярните тренировки. Известно време прехвърля мисълта да избута някоя жена от мястото й, опитва се да избере между добре оформената тийнейджърка, която се перчи на предната редица и останалата без дъх петдесет и няколко годишна жена, пъшкаща отзад. Спира се на втората, понеже си казва, че навярно би било проява на милосърдие човек да я махне от там. Горката жена ще вземе да получи сърдечен удар, ако не внимава. Толкова ли не е чувала, че тренировките на велоергометрите са за онези, които всъщност нямат нужда от тях?

Няколко секунди Аманда стои на прага и завистливо оглежда групата с надежда някоя от участничките в крайна сметка да прочете отчаянието в очите й и да си отстъпи мястото. Не разбират ли, че разполага със съвсем малко време? Че за разлика от повечето от тях тя действително има работа, към която трябва да се върне, че е длъжна да се яви в съда след малко повече от час и се нуждае от тези четирийсет и пет минути, за да изпусне част от сутрешната пара и да събере сили за следобеда?

— Добре, сега всички да си надигнат задниците — излайва инструкторът през грохота на рок музиката. Жените, в чиито изцъклени очи и отворени усти вече се стича пот, тутакси послушно вдигат задните си части и въртят педалите по-силно, по-бързо, по-силно, по-бързо, стараейки се да не изостават от водача си, докато Блонди пее от близките тонколони.

Разговорът със секретарката й внезапно изплува и зазвучава като шепот в ухото на Аманда. И някой си Бен Майерс се обади от Торонто, казва секретарката. Иска да му се обадиш. Каза, че е спешно.

Аманда бързо се връща в главната зала и скача на първата свободна пътечка за тичане пред прозорците с изглед към улицата като превключва механизма на по-висока скорост, докато тича. Поставени на стратегически позиции в стаята, към нея гледат три телевизора. Звукът и на трите е изключен, но заглавията на рубриките не могат да се избегнат. Те се конкурират с потока от новини, които текат в долната част на екраните. Аманда усеща зараждащото се главоболие и се извръща, когато дикторът почва да чете най-пресните важни новини от Средния Изток.