Тези факти са припомнени на Аманда на следващата сутрин, когато шофьорът на таксито я откарва на погрешния адрес.
— Вие казва нова Градска зала — с тежък акцент настоява той.
— Казах новата Съдебна палата.
— Съдебна палата в стара Градска зала.
— Това е старата Съдебна палата. Аз искам в новата.
— Нова Съдебна палата не е тук — отговаря мъжът. Той прави неразрешен обратен завой по „Бей“ и поема обратно в посоката, от която са дошли.
Грешката е моя, мисли си Аманда и опира все още пулсиращото си чело в мръсното странично стъкло на таксито. Наблюдава скучния парад на сградите в центъра, губещи се в болнавото сиво небе. Трябваше да обърна повече внимание. На много неща, тъжно си мисли тя, припомняйки си снощната катастрофа.
— Как можах да допусна да се случи това?
— Нещо не е наред, госпожо? — загрижено пита шофьорът. Тъмните му влажни очи в огледалото са присвити, сякаш подозира, че тя отново ще си промени решението.
Ами, какво ли не, мисли си Аманда. Майка ми е в затвора. Имам ужасен махмурлук. Преспах буквално с непознат. Затова бившият ми съпруг ме смята за курва. Да го наречем стария ми бивш съпруг, потиска усмивката си тя. В отличие от новия ми бивш съпруг. Но кой го интересува за каква ме смята?
— Нищо — казва на шофьора. — Няма проблем.
Изпъва назад рамене и сяда изправено. Тъмнозелената изкуствена кожа на седалката изскърцва под черното й палто. В крайна сметка, какво право има Бен да я съди? Не й ли стигат другите грижи в момента? Пияна беше, да. Нейно право си е. Точно както си е нейно право да спи, с когото си поиска. Дори и да не й се ще в действителност.
И все пак, проклет да си, Бен Майерс. Защо ти трябваше да идваш снощи, като някакъв рицар на бял кон? Кой е казал, че се нуждая от спасяване?
— Имам ли вид, че се нуждая от спасяване? — пита високо, стряска шофьора и той рязко завива наляво, от което пък Аманда пада на една страна.
— Нова съдебна палата — обявява шофьорът и спира пред привлекателна сграда от сив камък.
Преди да слезе от колата, Аманда се забавя една минута, да се съвземе.
— Какво правя тук? — пита, но думите й изчезват в яката на палтото. Чуди се как ли ще се държи Бен, когато я види и се надява реакцията му да е по-добра от снощната. Поема дълбоко леденостудения въздух и влиза в сградата. Вади от чантата си листче и проверява номера на съдебната зала.
— Зала 204 — шепне полугласно и минава през металния детектор. Стъпва на ескалатора, който започва от самия вход и гледа надолу как партерния етаж бавно се снижава.
На слизане от ескалатора едва не се сблъсква с привлекателна блондинка в развяваща се черна роба, каквито носят юристите в Канада, когато участват в някое дело в съда. Дали не е Дженифър, минава й през ума. Под робата се мяркат красиво оформените глезени на жената, докато уверено влиза в зала 201. Ти ли си? И защо не беше с Бен снощи?
Така поне нямаше да се чувствам толкова адски виновна за Джерод Шугър. Макар, че за мен си остава загадка защо трябва да се чувствам виновна за него. Мога да спя, с когото поискам. Едва ли някой може да ме обвини, че изневерявам на мъжа, който не ми е съпруг от осем години.
Добре. Хм. Добре — още чува Бен да казва, докато вратата се затръшва след него.
Аманда забелязва мъж на средна възраст, с вид на изгубен и неутешим, седнал на пейка пред една от залите и си спомня за нещастната физиономия, изписала се на лицето на Джерод Шугър, когато видя Бен до леглото. Още чувства по дланта си биенето на сърцето му, когато се опита да го задържи, след тръгването на Бен. Той също си тръгна само минути по-късно, с твърдението, че е прекалено разтърсен, за да заспи отново. Дори и обещанието за още един рунд любов не бе в състояние да го примами да остане. Много съжалявал, мърмореше, докато припряно нахлузваше дрехите си, но го очаквала наистина натоварена седмица, щял да се опита да й се обади, преди да напусне града, може да се разберат да се срещнат във Флорида, довиждане, беше страхотно, благодаря че си спомни за мен.
За мен беше удоволствие, мисли си Аманда, изтупва ботушите си от някакъв невидим сняг по тях и тръгва по дългия коридор — Само дето не беше. Наистина, но Аманда се опитва да си спомни кога за последен път действително бе изпитала удоволствие от секса, но се отказва, понеже образът на Бен отново изпъква в съзнанието й.