Бен не казва нищо.
— Ами ти? — осмелява се Аманда. — Мога ли да те заведа на обяд?
— Не съм много гладен. Благодаря все пак.
— Бен…
Той я поглежда за пръв път, откакто е застанала до него.
— Виж, ако това е за снощи, няма нужда да се извиняваш. Какво правиш с живота си, е твоя работа.
— Не бих могла да бъда по-съгласна. Не съм тук, за да се извинявам.
Той изглежда изненадан, може би дори малко разочарован.
— И защо си тук?
— Можеш ли да провериш вместо мен, дали рожденият ден на Джон Молинс е на четиринайсети юли?
— Защо ти е необходимо да знаеш това?
— Просто едно предположение.
— Доста странно предположение, дори и за теб.
— Просто говорих с тази жена снощи и тя каза…
— Каква жена снощи? — Той присвива очи. Да не би и жена да е имало в леглото ти, сякаш я питат те.
Аманда набързо изрежда подробностите от срещата си с Рейчъл Молинс и по лицето на Бен се сменят последователно любопитство, невярване, възхищение и гняв.
— Моля те, кажи ми, че това е начинът ти да се пошегуваш — казва, когато тя свършва.
— Зная, че не беше редно да ходя там сама. Не е нужно да ми го напомняш. Но наистина не мисля, че тя ме баламосваше. Първата ми работа тази сутрин беше да отида в библиотеката — продължава, преди да е успял да я прекъсне. — Почти цял час преглеждах съобщенията за всеки починал в Торонто през последния месец и в списъка нямаше нито един на име Молинс.
— И защо би трябвало да има.
— Защото Хейли Молинс ми каза, че съпругът й е дошъл тук да: уреди имота на майка си.
— Хейли Молинс? Кога си говорила с Хейли Молинс?
— Отидох да я видя, след като та ме остави пред хотела.
Бен клати глава в усилието си да следва неочаквания куп информация.
— Имала си доста натоварена нощ.
— Не бях планирала нищо от това. Повярвай ми. Просто нещата; се развиха от само себе си.
— И какво точно се разви?
Аманда описва посещението си при Хейли Молинс.
— Не мога да повярвам, че се е съгласила да говори с теб.
— Мисля, че я сварих неподготвена.
— Да, ти умееш да причиняваш това на хората. — Те се взират един в друг за няколко секунди. — Добре — казва накрая той. — Можеш да ме черпиш един обяд.
Те сърбат горещата крем супа от броколи в закусвалнята на: близкия хотел.
— Тази прокурорка изглежда като същинска вещица, яхнала метла — казва Аманда и се засмива на глас, когато пред нея внезапно изскача един далечен спомен, като пешеходец пред кола.
— Кое е толкова смешно?
Аманда поклаща глава, сякаш да прогони спомена, но той се е запънал и отказва да помръдне.
— Когато бях малка — неохотно започва тя, — спомням си, че майка ми наричаше една наша съседка истинска „вещица, яхнала метла“. И от тогава нататък тази жена ми вдъхваше абсолютен ужас. Извървявах огромни разстояния, само и само да не мина покрай къщата й, дори това да означаваше, че трябва да заобиколя целия квартал. Искам да кажа, че тази жена не само беше вещица, но и „яхнала метла“. — Аманда се засмива на своята детска наивност.
Бен също се ухилва.
— Всъщност, Нанси не е чак толкова лоша.
— Така ли?
— Просто си върши работата. Знаеш ги прокурорите.
Не толкова добре, колкото ти, мисли си Аманда и се опитва да си представи приятелката му Дженифър.
— Нищо не обичат повече от това, да виждат присъди в докладите си — продължава той.
— Присъди без причини — изрича Аманда. — Клиентката ти виновна ли е?
— Виновна затова, че е млада и глупава. В полза на всички ще е да й се присъдят петдесет часа общественополезен труд, вместо отсега да я обременяват със затворническо досие.
— Това май не е много вероятно.
— Само защото властите са дори по-глупави от нея.
— Мислиш ли, че имаш шанс?
Бен се усмихва и отхапва от топлото хлебче.
— Ще им бия дузпата. Държа ги в техническата част. Веднага, щом имам възможност да представя моето изложение, тя си тръгва.
— А, справедливост.
— Така става, когато хората са алчни.
Дали Дженифър е алчна, хрумна й на Аманда.
— Изглеждаш доста привлекателен в тази — тога, впрочем — казва тя.
— Както и ти в твоята. — Той се усмихва и нежната извивка на устните му пропъжда и последното останало помежду им напрежение. — Извинявай, че така ти се натрапих снощи. Предполагам, че е изглеждало доста самонадеяно от моя страна.