Выбрать главу

Гуен кима към него.

— Аз съм — бодро заявява тя и се обръща към Бен. — Е, хайде. Ще влизаме ли?

20

Съдебната зала е същата като вчерашната, мисли си Аманда и влиза след майка си и Бен. Може би малко по-тясна и с по-малко хора. Същите сериозни физиономии, същата сериозна липса на въздух.

— Ще ме призовеш ли да свидетелствам? — Аманда пита Бен, когато заемат местата си на първата редица пейки за зрители.

— Шегуваш ли се? — отговаря с ъгълчето на устата си той. — Ти сама каза — ако те призова там, следващото нещо ще бъде да възстановят смъртното наказание.

— Ще бъда добра — уверява го Аманда. — Извикай ме.

— Какво си шушукате вие двамата? — пита майка й, след като още веднъж произнасят името й. Бен я повежда към масата на защитата в предната част на залата, издърпва един стол и я изчаква да седне.

— Започвайте, адвокат — нарежда съдията. Аманда си отбелязва наум, че той има голяма глава, косата му се спуска надолу, а чертите му са някак събрани в средата на лицето, сякаш вечно е притиснат между вратите на асансьор.

— Ваша чест — започва Бен.

— Признавам се за виновна — заявява Гуен, докато се изправя на крака.

— Моля? — Веждите на съдията се извиват към топчестия му нос. Той се обръща към Гуен с развеселено и невярващо изражение.

— Седни — казва на клиентката си Бен.

Гуен упорито остава нрава.

— Искам да се призная за виновна, Ваша чест.

— И така да е — съобщава й съдията, — това не е място за признания, а по-скоро дело за определяне дали да бъдете пусната под гаранция…

— Не желая да бъда пусната под гаранция, Ваша чест — настоява Гуен.

— Адвокат, може би ще желаете една минута за консултация с клиентката си?

— Не е нужно, Ваша чест — казва му Гуен. — Не искам освобождаване. Виновна съм и трябва да остана в затвора.

— Ваша чест — заявява Бен. — С разрешението на съда. Ако мога да получа пет минути отлагане…

— Не искам отлагане — казва Гуен. — Настоявам да ме върнете в затвора.

— Изглежда, че клиентката ви вече е взела решение, господин Майерс.

— Ваша чест, клиентката ми преживява много тежък период.

— Това е лъжа — казва Гуен.

— Седни, Гуен. — Гласът на Бен е дрезгав, изпълнен с раздразнение.

Гуен свива рамене и неохотно заема мястото си.

— Адвокат, клиентката ви е обвинена в убийство. Тя казва, че е виновна. Аз казвам, ако иска да се върне в затвора, нека се върне.

— Ваша чест, въпреки тежкото престъпление, в което е обвинена — бързо подхваща Бен, — госпожа Прайс не представлява риск или заплаха за обществото…

— Аз застрелях абсолютно непознат човек — прекъсва го Гуен. — Не мислиш ли, че това ме прави заплаха за обществото?

— Майко, за бога… — Аманда става от мястото си и върви към предната част на залата. Съдията почва да блъска с чукчето си, а един полицай се втурва да я възпре.

— Това е дъщерята на обвиняемата, Ваша чест — обяснява Бен. — Тя е адвокат в щата Флорида и е оставила работата си, за да бъде с майка си, докато всичко се реши. Готова е да остане и да се грижи за нея…

— Нямам нужда от грижи. — Лицето на Гуен се зачервява тревожно.

— Имате нужда да млъкнете — казва й съдията. — Не си помагате особено с тези изпълнения.

— Това е целта, Ваша чест. Не искам да си помагам. Искам да се призная за виновна. Искам да отида в затвора.

— Няма проблеми. — Съдията решително удря с чукчето си. — Освобождаването под гаранция се отхвърля. Полицай, отведете затворничката.

— Благодаря Ви, Ваша чест. — Докато полицаят се приближава, Гуен Прайс се усмихва.

— По-късно ще се върна да поговорим — казва й Бен.

— Не е нужно — казва през рамо Гуен. — Радвам се, че те видях отново, Аманда. Лек полет обратно към Флорида.

— Мамка му — ругае в шепата си Аманда.

Съдията клати глава, сякаш иска да каже: всичко бях виждал, но това… После се засмива.

— Успех, господин Майерс, — казва на Бен, преди да заповяда на разсилния да повика следващия.

— А сега какво? — пита Аманда, докато следва Бен извън залата и надолу по дългия коридор.

— Мисля си, че току-що май останахме без избор.

— Натъкнахме се на нещо, Бен — казва му Аманда със свито сърце. — Ето защо тя няма търпение да приключи всичко. Видя лицето й, когато споменах името Тюрк. Това име означава нещо за нея, Бен.