— Ами, не са напълно изчерпателни и така нататък, разбира се, трябва да направят още изследвания.
— В какъв смисъл „интересни“? — отново пита Аманда.
— Ами, на първо място изглежда, че нашият господин Молинс е по-възрастен, отколкото си мислехме.
— Колко по-възрастен?
— С десет, може би дори петнайсет години, ако се вярва на вътрешните му органи.
Бен поглежда към Аманда.
— Което го прави около…
— … същата възраст, като майка ми — довършва мисълта му Аманда.
— Това важно ли е? — пита Дженифър.
Те свиват рамене.
— Има и още.
— Продължавай.
— Ами, изглежда, че нашият господин Молинс се е подлагал на пластични операции.
— Какви пластични операции?
— На носа. И лифтинг на лицето. Явно и двете са правени преди известно време.
Аманда подпира лакти на масата и обхваща глава с ръце. Какво означава всичко това? Че Джон Молинс е бил отчаян човек или просто суетен? Че се е опитвал да запази външността си или я е ненавиждал?
— Опитвал се е да изглежда на възрастта, посочена в паспорта му — осъзнава на глас тя. Паспортът, който е откраднал от истинския Джон Молинс, след като го е убил и си е присвоил самоличността му. Мили боже, кой е бил този човек?
— Това е другото — казва Дженифър.
— Какво друго? — питат Бен и Аманда и думите им се припокриват.
Дженифър изглежда малко изненадана.
— Ти ме попита за рождената му дата.
— Да? — отзовават се едновременно.
— Ами, прав беше. Според паспорта му, тя е на четиринайсети юли.
— Мамка му — процежда Аманда и ръцете й рухват в скута.
— Мамка му — повтаря Бен и се обляга назад.
— Но откъде знаеше все пак?
Нито Бен, нито Аманда обелват дума.
— Какво става тук?
И отново мълчание.
— Е, приятно ми е да си седим и бърборим… — казва Дженифър и тъмните й очи прескачат между двамата. След продължителна пауза тя дръпва стола си назад и става.
Бен тутакси се изправя също.
— Благодаря — простичко казва той.
— За какво по-точно?
— Не съм сигурен.
Дженифър докосва бузата му с такава нежност, че Аманда потръпва. После протяга същата ръка към нея.
— Радвам се, че се запознахме, Аманда. Надявам се всичко да се оправи.
— Аз също.
Аманда гледа как Дженифър се повдига на пръсти за лека целувка с Бен.
— Ще ми се обадиш ли по-късно?
— Разбира се.
После тя се отправя към вратата, като оставя след себе си само аромат на лимони.
21
— Ето тук. Така е добре — казва Аманда и таксито спира на ъгъла на „Блуър“ и „Палмерстън“. Тя подава на шофьора чисто новичка лилава банкнота от десет долара и му позволява да задържи рестото от почти четири долара. Какво по дяволите, мисли си, докато слиза от таксито в почти шест сантиметровия прясно навалял сняг. Така или иначе тези пари сякаш са от някоя детска игра. Сини петдоларови банкноти, лилави десетачки, зелени двайсетачки, розови петдесетачки, кафяви от по сто. Да не говорим за монетите от по един и два долара, които наричаха съответно „луди“ и „леди“. Лудата лейди значи, мисли си тя и си представя, че монетите са метафора за собствения й живот.
Слага чантата на едното си рамо, сака на другото и тръгва надолу по широката улица. От двете страни се издигат гигантски дъбове, сред които се мяркат чудесни старомодни газени лампи. Сняг покрива клоните на дърветата като тежък сироп и ги кара да провисват като клоните на върба. Тя си представя същите тези клони през пролетта, отрупани със свежи пъпки, готови да разцъфнат и на лицето й се изписва лека усмивка.
Пролетта винаги е била любимият й сезон: плавният преход от мразовит към по-умерен климат, когато зимата неохотно отпуска хватката си от земята; онова първо изкусително докосване на топлия въздух, който се появява късно през март, само за да бъде запратен в небитието от снежните бури през ранния април; дъждът, който в крайна сметка измита снега и вали над яркожълтите нарциси и искрящочервените лалета, изтръгва тънките им и все пак неочаквано силни стебла от влажната почва, за да поемат своята доза слънце.
Тази смяна на сезоните вероятно е единственото нещо, което липсва на Аманда във Флорида, където само заплахата от урагани отличава един сезон от друг. Палмите са винаги зелени, слънцето пече с монотонно постоянство. През юли може би е малко по-влажно, през януари малко по-студено, но като цяло Флорида е земя на постоянното лято.