— Страхотно — мърмори Аманда. — Пак направих бъркотия. — Излиза заднишком от стаята и слиза надолу по стълбите към кухнята да вземе метла и лопатка. Първо цветята, сега това. — Аз съм просто ходеща разруха. — Може би майка й е имала право да я държи настрана.
Докато се върне с метлата и една зелена торба за боклук, подът на сцената е паднали лежи преобърнат върху сивия балатум, а от него се стеле фин прашец, като кръв.
— Съжалявам за това — извинява се Аманда и тъкмо се кани да хвърли парчето дърво в торбата, когато забелязва крайчето на нещо, което се оказва фирмена визитна картичка, подаваща се от една дълга цепнатина. — Какво е това? — Бавно и внимателно изважда картичката от скришното й място.
„Водни пречиствателни системи“, гласи надписът с големи черни букви. Уолтър Тюровски, Директор по продажбите.
— Какво, по дяволите, е това? — Аманда разтръсква дървото и още няколко картички изпадат на пода. Тя присяда на колене, разглежда едната, после втората, и третата.
„Управление на имоти“. Джордж Тюргов, президент.
„Компания за подови настилки“. Милтън Тюрлингтън, Представител по продажбите.
„Водоустойчиви системи“. Родни Тюрек, Старши вицепрезидент.
— Какво става тук? — Аманда мести поглед от една картичка на друга. Какви са всички тези компании? И кои са всички тези мъже? Тюровски, Тюргов, Тюрлинпън, Тюрек? — Тюрк — заявява Аманда и името изскача изпод лъжичката й. — Тюрк — отново произнася тя, този път името експлодира върху езика й. — Дявол да те вземе, зная, че си ти. — Човекът, с който се е замесил истинският Джон Молинс, преди да изчезне. — Какво правиш тук?
Аманда се опитва да надникне в тесните цепнатини на пода на сцената и да види, дали вътре не е скрито още нещо. Но мястото е твърде тясно и тъмно, за да е сигурна. Разтърсва дървото с всичка сила, но резултатът е същият.
— Какво толкова, по дяволите — решава тя и го запокитва към бюрото. То се разцепва на две. Пред погледа й тутакси се показва крайчето на лъскава хартия, надзърта от останките на сцената. Аманда го измъква, внимава да не го скъса, обръща го. — Мили боже, какво, по дяволите, е това? — ахва тя и полита назад към покрития с трески линолеум.
Какво вижда Аманда: снимка.
И макар тя да е избледняла, издраскана и напукана, образът се разпознава ясно. На снимката седи мъж, взел в скута си младо момиче. Двамата щастливо се усмихват на някаква своя си шега. Мъжът е този, който майка й е застреляла. Момичето е неговата дъщеря Хоуп.
Какво общо има майка й с тази снимка? Откъде я е взела? Защо я е запазила? От колко време я крие?
На пръв поглед снимката е най-малко отпреди три-четири години. Хоуп изглежда на около девет или десет години, макар че в общи линии лицето й е същото, каквото го видя Аманда преди няколко дни, същата тъмна коса, същите проницателни очи. Баща й е по-слаб и по-красив, отколкото на снимката от паспорта му, публикувана във вестниците, въпреки че една тънка гънка в хартията пресича бузата му като белег.
— Тюрк? — Аманда гледа въпросително усмихнатото му лице. — Ти си, нали?
Усмивката на мъжа сякаш се разширява, като че ли й се подиграва.
Какво не е наред с тази снимка, пита се Аманда.
— Ще разбера това, казвам ти — обръща се към него и проучва снимката за някакъв отговор, но не го намира. Тя е това, което е: баща и дъщеря седят под голямо дърво в нечий заден двор; облеклото им е семпло, нищо особено; никакви познати сгради на заден план, нито редки растения в краката им; универсално синьо небе. — Ще разбера дали си Джордж Тюргов, Родни Тюрек, Милтън Тюрлинпън, Уолтър Тюровски или както и да се наричаш. Ще разбера какво си направил с Джон Молинс. Ще разбера и как майка ми се е сдобила с тази снимка — заканва се с такава решителност, която изненадва и самата нея. — Дори да ми струва живота.
24
След по-малко от пет минути Аманда е навлякла чифт черни панталони под лилавия си пуловер и тича надолу по стълбите, с чанта, преметната през едното рамо и телефон, притиснат до ухото.
— Вдигни, по дяволите — мърмори тя, стига до антрето и припряно се захваща с ботушите си. — Хайде, Бен. Нямам цяла нощ на разположение.
Отсреща вдигат в началото на четвъртото позвъняване.