Той кима разбиращо.
— Ще те видя ли утре?
— Точно в два часа. — Аманда се отдалечава, без да каже довиждане. Застава в коридора от другата страна на асансьорите, докато чува единия да спира и вратите му да се отварят. Нечии меки стъпки бързо заглъхват в другата посока. Някъде в далечината се отваря врата.
— Ей, ти — обичлив женски глас.
— Ей, ти — отговаря гласът на Бен.
Гласовете изчезват в апартамента на Бен и Аманда натиска копчето на асансьора. Вратите се отварят почти на мига, тя влиза и се потапя в аромат на лимони.
25
Аманда скача от сън в девет и половина на следващата сутрин и се чуди: а) кой ден е; б) къде се намира и в) коя е. Отговорите на първите два въпроса за момента са по-лесни. Сряда е и тя е във всекидневната на майка си, където бе прекарала остатъка от нощта, легнала на неудобния диван, втренчена в изкуственото цвете на камината, замислена за снощното фиаско с Бен.
— Снощи определено не бях аз — заявява натъртено, изправя се на крака и тръгва със залитане към прозореца. Дръпва прашните бели завеси и засенчва очи от неочаквано яркото слънце.
Вижда пустата улица, която сякаш е замръзнала във времето, като картинка от коледна картичка. Белият сняг в предните дворове на къщите блести като метал. Огромни купчини замръзнала киша са изгребани безразборно от пътя към тротоара и сега стърчат като пияни часовои на неравни разстояния, от което паркирането е почти невъзможно. Няколко коли са изоставени почти по средата на улицата, задниците им предпазливо са изтеглени настрани от тротоара.
— Изглежда студено — мърмори Аманда и обвива ръце около тялото си. Опитва се да не чувства пръстите на Бен, впити в плътта й през нежната вълна.
Какво й беше станало?
— Имам нужда от душ — съобщава на празната къща и поема към стълбите, които не бе успяла да изкачи предната нощ, понеже беше твърде изморена и твърде уплашена, макар че от какво точно, за нея сега е мистерия. Дали не си бе помислила, че куклите могат да я нападнат в леглото й, да й отмъстят, че така безсмислено бе разбила собственото им убежище? Или се бе страхувала да не намери още нещо, скрито на необичайно място? — Сърцето ми например? — изрича подигравателно, подминава спалните и отива направо в банята. — Няма ни най-малка възможност. — Пуска водата и протяга ръка под старомодния душ. Спомня си, че едно време трябваше да мине цяла вечност докато се загрее водата и се усмихва, когато ръката й е залята от поток студена вода. Изпитва странно удовлетворение, че поне някои неща никога не се променят. Прави гримаса в огледалото над мивката и забелязва, че лилавия цвят на пуловера подчертава сините й очи. После изхлузва пуловера и го хвърля към коридора. Сякаш имитира действията си от предишната нощ.
— О, боже — изпъшква тя и вдига лице към тавана. Отново усеща устните на Бен върху своите, дланите му на гърдите и хълбоците си, пръстите му на ципа на панталона си. — По дяволите — рязко си сваля панталона и застава гола насред банята. Слава богу, че Дженифър се бе появила точно тогава. И без това животът й в момента бе достатъчно объркан. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да го обърка, окончателно като спи с бившия си съпруг.
И все пак, не можеше да си спомни кога за последен път някой мъж й бе отказвал.
Защо ли просто не бе хванала такси и не бе отишла в хотела на конферентен център „Метро“ да изненада Джерод Шугър с още едно среднощно удоволствие?
— Това вече ти се е случвало. Приключи с него — казва Аманда и свива рамене, а тясната баня се изпълва с пара. Пък и след още някоя среднощна изненада Джерод Шугър би могъл да получи сърдечен пристъп. Докато влиза във ваната и дръпва завесата, тя се усмихва при спомена за изумената физиономия на горкия човечец, когато Бен се бе появил неочаквано на вратата посред нощ. — Което изравнява резултата — решава тя и пъхва глава под водната струя. Водата вече е гореща и влиза в отворената й уста. — Едно неочаквано среднощно посещение от теб и едно от мен.
Всичко е точно. Окончателно. Приключено. Свършена работа.
Само дето не е. И тя го знае.
Взима шампоана от поставката до ваната и си мие косата. Оставя пяната да влезе в очите й, за да има оправдание за напиращите сълзи.
— Това е просто глупаво. Толкова си глупава — повтаря си и яростно си масажира главата. — Не мога да повярвам, че си мечтаеш за мъж, когото изостави още преди години. — Шампоанът се стича от косата по раменете й като копринен шал, после залива гърдите й. Тя усеща пръстите на Бен по зърната си, грабва сапуна и ядосано отмива допира му. — Вече ти се е случвало. Приключи. Забравили?