— А може ли да видим и фактурите на доставчиците ви?
— Всичко, всичко — уморено рече Мюгенталер.
— Благодаря ви за съдействието. — Де Грааф кимна към ван Гелдер, който стана и напусна стаята. Де Грааф продължи доверително: — Извинявам се предварително за това губене на време, както съм сигурен, че ще се окаже. Откровено казано, за мен е по-интригуващо, че на една верига, закачена за вашата подемна греда, виси кошмарно нещо. Кукла.
— Какво, какво? — запита Мюгенталер.
— Кукла. Голяма.
— Кукла на верига! — Мюгенталер изглеждаше едновременно сащисан и отвратен, което не се постига лесно. — Пред нашия склад!? Представяш ли си, Ян!
Не би било съвсем точно да се каже, че се втурнахме нагоре, понеже телосложението на Моргенщерн и Мюгенталер не бе в рамките на нормалните стандарти, но все пак се придвижихме доста бързо. На третия етаж заварихме ван Гелдер и хората му да претърсват и по настояване на де Грааф ван Гелдер се присъедини към нас. Надявах се, че полицаите му няма да се преуморят от търсене, понеже знаех, че няма да открият нищо. Те дори не се натъкнаха на конопената миризма, която така плътно бе наситила този етаж предишната вечер, макар че непоносимо сладникавият аромат на някакъв силен стаен дезодорант, заел мястото й в момента, трудно би могъл да мине за по-приятен. Ала едва ли имаше смисъл да споменавам някому за това.
Вече с гръб към нас, куклата продължаваше леко да се полюшва от сутрешния бриз, а мургавата й глава бе отпусната на дясното рамо. Подкрепян от Моргенщерн и съвсем не във възторг от нестабилното си положение, Мюгенталер се протегна боязливо, улови веригата точно над куката и я притегли толкова, колкото да откачи куклата, макар и след значителни усилия. Задържа я в ръце, като дълго време не отдели втренчения си поглед от нея, после поклати глава и вдигна очи към Моргенщерн.
— Ян, този, който е измислил тази отвратителна, ненормална шега, ще бъде уволнен от нашата фирма още преди залез слънце.
— Ще бъде уволнен още този час — поправи го Моргенщерн. Лицето му бе сгърчено от отвращение, причинено от осакатяването на куклата, не от самата нея. — И само каква хубава кукла!
Моргенщерн ни най-малко не преувеличаваше. Куклата действително бе много красива и красотата й далеч не се дължеше единствено или най-вече на изящно извезания тоалет. Независимо че шията й бе прекършена и жестоко раздробена от куката, лицето й бе пленително красиво — представляваше майсторска художествена творба, в която нюансите на тъмната коса, кафявите очи и мургав тен се преливаха прекрасно; фините черти бяха така умело моделирани, че наистина бе трудно да се приеме това лице за лице на кукла, а не за човешка физиономия с определена индивидуалност и характер. Ала не само аз мислех по този начин.
Де Грааф пое куклата от Мюгенталер и я заоглежда.
— Колко е красива — промърмори той. — И колко е истинска, просто като жива. — Обърна се към Мюгенталер: — Имате ли някаква представа кой може да е направил тази кукла?
— Такава кукла не съм виждал през живота си. При нас няма такива. Сигурен съм, но все пак трябва да се пепита експедитора от етажа. Във всеки случай знам, че не е от нашите.
— И колко сполучливо оцветено е лицето — размишляваше де Грааф. — Колко автентично изглежда. Никой не може да сътвори подобно нещо по въображение. Разбира се, разбира се, той сигурно е работил по жив модел, изобразил е някого, когото познава. Не съм ли прав, инспекторе?
— Другояче не би могло да се направи това лице — отсече ван Гелдер.
— Имам чувството, че съм виждал някъде подобна физиономия — продължи де Грааф. — Някой от вас, господа, да е виждал момиче, което да прилича на куклата?
Всички заклатихме бавно глави, никой по-бавно от мен. Старата тежест отново се бе върнала в стомаха ми, само че този път облицована с дебел пласт лед. Куклата не само поразително много приличаше на Астрид Лемей, а беше досущ като самата нея, куклата беше Астрид Лемей.
Петнайсет минути по-късно, след като пълният обиск на склада завърши с очаквания негативен резултат, де Грааф се сбогува с Мюгенталер и Моргенщерн на външните стълби, докато ние с ван Гелдер стояхме встрани. Мюгенталер отново бе възвърнал лъчезарното си изражение, а до него Моргенщерн се усмихваше със снизходително задоволство. Де Грааф крепко стисна ръцете и на двамата.
— Още веднъж хиляди извинения. — Де Грааф бе почти прочувствен. — Сведенията ни се оказаха точни, както обичайно — няма що. Всички документи за това посещение ще бъдат унищожени — засмя се широко. — Фактурите ще ви върнем веднага щом заинтересованите не успеят да намерят незаконните доставчици на диаманти, които очакват да открият по тях. Приятен ден, господа.