Стаята беше наистина огромна и почти цялата обкичена със стотици часовници. Никога не бях виждал толкова много, събрани на едно място, нито пък с такава стойност — колекцията положително беше страшно скъпа. До един часовниците бяха стенни и с махало, някои — много големи, всички — много стари. Явно само съвсем малко от тях вървяха, но независимо от това общият им звук едва се търпеше. Не бих могъл да работя в такава стая и десет минути.
— Една от най-прекрасните колекции на света — заяви Гудбоди гордо, сякаш той бе собственикът. — Ако не и най-прекрасната. А както ще видите или по-скоро ще чуете, всичките работят безотказно.
Чух думите му, но до съзнанието ми не стигнаха. Втренчено гледах към пода, в човешката фигура, просната там, с дълга черна коса почти до раменете и изхвръкнали лопатки на плещите, щръкнали през овехтялото яке. Край него се търкаляха няколко парчета единичен електрически проводник, изолиран с гума. Близо до главата му лежаха чифт телефонни слушалки.
Не бе необходимо да съм завършил медицина, за да разбера, че Джордж Лемей е мъртъв.
— Нещастен случай — каза със съжаление Гудбоди, — истински нещастен случай. Нямахме намерения да свършва така. Боя се, че организмът на този клетник сигурно е бил крайно обезсилен от лишенията, които е изтърпял досега.
— Вие сте го убили — казах аз.
— Формално погледнато, да.
— Защо?
— Защото неговата високопринципна сестра, която погрешно вярваше в течение на години, че разполагаме със сведения, доказващи вината на брат й относно едно убийство, най на края успя да го склони да отиде в полицията. Ето защо трябваше временно да ги отстраним от амстердамската сцена — но не, разбира се, по начин, който да ви разтревожи. Боя се, мистър Шерман, че донякъде носите отговорност за смъртта на клетото момче. А също и за смъртта на сестра му. А също и за смъртта на вашата красива сътрудничка — Меги, мисля тъй се казваше. — Гудбоди бързо отстъпи назад, като държеше пистолета си насочен с изпъната ръка. — Не смейте да се нахвърляте върху мен. Доколкото виждам, не сте останали доволен от представлението, да? Сигурен съм, че същото се отнася и за Меги. А боя се също и за другата ви приятелка, Белинда, която ще умре тази вечер. А! Това ви жегна надълбоко, забелязвам. Стига да можехте, бихте ме убили, нали, мистър Шерман? — Смееше се тихо, но студените, втренчени очи бяха очи на ненормален.
— Да — отвърнах беззвучно, — бих ви убил.
— Току-що й изпратихме една малка записка. — Гудбоди се забавляваше безкрайно. — Код „Бирмингам“, струва ми се… Тя ще ни намери в склада на нашите добри приятели Моргенщерн и Мюгенталер, които отсега нататък ще бъдат извън всяко подозрение завинаги. Та кой друг освен някой откачен ще дръзне да извърши в сградата на собствената си фирма две толкова зловещи престъпления? Отлично алиби, не мислите ли? Още една кукла на верига. Като хилядите навред по света — впримчени и танцуващи по нашата свирка.
— Разбира се, вие знаете много добре, че сте напълно луд, нали? — казах аз.
— Вържи го — отвърна грубо Гудбоди. Изтънчените му маниери най-после се пропукаха. Истината сигурно го засегна.
Жак стегна китките ми с дебелия гумен проводник. Същото направи и с глезените, ми, сетне ме изтика към единия край на стаята и върза ръцете ми за друга покрита с гума жица, прикрепена за един шарнирен болт, забит в стената.
— Пускай часовниците! — нареди Гудбоди.
Жак послушно тръгна из стаята, спирайки се ту тук, ту там да задвижва махалото на часовниците, като — знаменателно — не си правеше труд да се занимава с по-малките.
— Всичките работят и звънят, някои доста силничко — поясни Гудбоди със задоволство. Вече бе възвърнал самообладанието си, говореше любезно и меко, както винаги. — Тези слушалки усилват звука около десет пъти. Ето там е усилвателят, а там — микрофонът. Сам виждате, че и двете са извън вашия обсег. Мога да ви предупредя, че слушалките са нечупливи. За петнайсет минути ще загубите ума си, за трийсет — съзнание. След това ще останете в кома от осем до десет часа. Ще се свестите безумен. Само че няма да имате възможност да се свестите. Вече почнаха да тиктакат и звънят порядъчно, нали?
— Ясно как е умрял Джордж. И вие ще наблюдавате цялата процедура. През прозорчето на онази врата, естествено. Зад нея няма да бъде толкова шумно.