Въжето почна да се вдига, ван Гелдер заедно с него, изненадата сигурно тутакси бе го приковала към въжето. В следващия момент той осъзна ситуацията и се заплъзга надолу още по-бързо — скоростта му бе поне три пъти по-голяма от тази на вдигащото се въже.
Вече успявах да различа гигантската кука на не повече от дванайсет метра под ван Гелдер. Върнах колелото в изходно положение и ван Гелдер отново се впи неподвижен във въжето. Знаех, че трябва да сторя това, което съм задължен, но исках всичко да свърши колкото се може по-бързо и немъчително. Завъртях колелото надясно, въжето се заспуска с пълна скорост, после рязко върнах колелото в изходно положение. Усетих как целият кран се разтърси от внезапното спиране. Ван Гелдер се откъсна и в същия момент аз затворих очи. Отворих ги, очаквайки да намеря въжето пусто и ван Гелдер изчезнал, но той още бе там, вече невкопчан за въжето — лежеше с лицето надолу, нанизан на гигантската кука, която описваше плавни махове петнайсет метра над къщите на Амстердам. Обърнах се, отидох при Белинда, коленичих и отдръпнах ръцете от лицето й. Погледна ме, очаквах да видя израз на погнуса, ала се излъгах — само тъга и умора, примесени със смущението на загубено малко дете, се четеше на лицето й.
— Всичко свърши, нали? — прошепна тя.
— Свърши.
— И Меги е мъртва.
Замълчах.
— Защо трябваше да бъде Меги, а не аз?
— Не знам, Белинда.
— Меги беше добра, нали?
— Беше добра.
— А аз?
Замълчах.
— Излишно е да ми отговаряш — промълви глухо тя. — Би трябвало да бутна ван Гелдер още по стълбите в склада или да предизвикам катастрофа с колата му, или да го катурна в канала, или да го изритам от стъпалата нагоре по крана, или… Учудено добави: — Та той въобще не си държа пистолета насочен към мен.
— Не е било необходимо, Белинда.
— Ти знаеше ли?
— Да.
— Професионална категория първа, оперативен сътрудник от женски пол — рече горчиво тя. — Първа задача, свързана с наркотици.
— Последна задача, свързана с наркотици.
— Знам — усмихна се вяло тя. — Уволнена съм.
— Позна — рекох одобрително аз. Вдигнах я на крака. — Знаеш правилника, най-малкото онази точка, която в случая те засяга. — Изгледа ме доста продължително, сетне обичайната й усмивка за пръв път се появи тази вечер. — Да ти го припомня ли? Омъжени жени се освобождават от служба.
Тя зарови лице в рамото ми, което поне й спести изтезанието да гледа пребитото ми лице.
Вдигнах очи и над русата глава хвърлих поглед към света под нас. Огромната кука със зловещия си товар сега се люлееше още по-силно и при един от маховете куклата и пушката се изплъзнаха от раменете на ван Гелдер и полетяха надолу. Паднаха на калдъръма откъм далечната страна на безлюдната крайбрежна улица, автоматичната пушка и красивата кукла от Хюйлер, над които, подобно махало на гигантски часовник, куката със своя товар описваше все по-широки дъги на фона на нощното небе на Амстердам.