Отведоха я до висока сграда от дърво и камък, недалеч от вратата към дворцовия кръг. Тя познаваше мястото — някога то представляваше странноприемница. Сега гъмжеше от войници и магове.
В някогашната зала я накараха да застане пред друг магьосник и да постави ръцете си върху две плаки от слонова кост, обгърнати със сребро и желязо. По тях нямаше никакви символи, но допирът на металите пробождаше китките й, когато се докоснеше до тях. Нямаше представа какво е предназначението им.
Седналият зад бюрото магьосник бе разгърнал дебела книга пред себе си.
— Име?
Тя се представи.
Бюрократът погледна към ръката й.
— Виждам, че си се наранила.
— Злополука с една магия — рече тя, придавайки си раздразнен вид.
Той се върна към книгата си със снизходителна усмивка, питайки я по каква работа е в града. Записа отговора й дума по дума. До нея на плота имаше покрита кошница. В такива пътуващите артисти държаха питомни змии и порчета.
— Тук съм, за да се срещна със стари познати — увери го тя. Думите й не таяха лъжа, в случай че някой от присъстващите бе четец на истината. Може би това беше предназначението на плаките.
— Колко време си в града?
— Четири дни.
— Защо не си се регистрирала при пристигането си?
— Както казах на младежа, който ме доведе, нямах представа, че е въведен такъв закон.
— Кога за последно си…
Прекъсна ги някаква суматоха откъм улицата.
— Не съм сторил нищо лошо! — викаше мъж. — Нося символа! Заклел съм се във вярност! С какво право ме задържате? Аз съм свободен магьосник от народа на ореските!
Двама сивогърби повлякоха рошав млад маг, следвани от по-възрастен мъж, облечен в бяло. Ръцете на затворника бяха стегнати в сребърни окови, а по лицето му се стичаше кръв от рана под дясната скула. Той отметна дългата си, мръсна коса назад и Айя разпозна в негово лице един суетен, но посредствен ученик на Агазаров приятел. Не се бе отличавал с големи умения, но все още носеше сребърния амулет.
— Този заплю кралски Гонач — каза белоробият на мъжа зад бюрото.
— Номерът ти, младежо? — запита онзи.
— Отричам номерата ви! — озъби се младият арестант. — Казвам се Салнар, Салнар от Скопсрест!
— Помня те. — Магьосникът зад бюрото прелисти няколко страници и внимателно си записа нещо. Когато приключи, направи знак затворникът да бъде отведен горе. Салнар трябва да знаеше какво означава това, защото започна да крещи и да се мята, докато биваше отвеждан. Виковете му продължиха, докато не бяха прекъснати от затръшването на тежка врата някъде над главите им.
Бюрократът невъзмутимо се обърна към Айя.
— Докъде бяхме стигнали? А, да. Кога за последно си посещавала града?
Пръстите на Айя потрепнаха върху тъмното дърво.
— Не мога да се сетя за точната дата. Беше около времето, когато племенникът на краля се роди. Посещавах херцог Риус.
Стъпваше на опасна земя, но пък нямаше избор.
— Херцог Риус? — Името имаше по-добър ефект, отколкото бе очаквала. — Позната ли си му?
— Да, той е един от покровителите ми, макар от известно време да не съм го виждала, защото пътувам и се уча.
Той вписа и тази информация до името й.
— Защо не носиш символа на умението ни?
Този въпрос беше по-труден за отбягване.
— Не исках да привличам внимание към себе си — каза Айя, позволявайки на старческо треперене да се промъкне в гласа й. — Заради екзекуциите хората се отнасят с подозрение към тези като нас.
Отговорът изглежда задоволи екзаминатора й.
— Да, има прояви.
Той бръкна в кошницата до себе си и извади грубо отлята медна брошка със сребърния полумесец на Илиор. Погледна номера и го вписа.
— Трябва да я носиш винаги — заръча той, подавайки й брошката.
Айя свали ръце от плочките, за да я вземе. Не получи заповед да ги сложи обратно. Погледна грозната брошка и сърцето й внезапно подскочи. Под знака на Гоначите бе отбелязано число.
222
Същото число беше съзряла във видението си в Афра, изписано с огнени цифри.
— Ако желаеш да ти бъде изработено по-качествено копие, това е допустимо — продължи магьосникът. — Има редица бижутери, на които е издадено съответното разрешение. Но номерът задължително трябва да бъде същият. Освен това трябва да донесеш новата версия тук, за да получи кралския знак. Това ясно ли е?